Среднощният диамант [bg]

Аделейд е щастлива, защото е свободна, помислих си, докато я гледах как ни маха от един фургон. Може би все още не беше свободна от договора си, но двамата със Седрик вече бяха близо до постигането на тази цел. И ако не друго, поне беше свободна от необходимостта да си служи с измама. Завиждах й за това.

Уорън Дойл дръзко застана с коня си начело на кервана, готов да поведе хората към по-добър живот. Изглеждаше много храбър върху коня си, но ролята му в организирането на патрулите за преследване на еретици все още ме безпокоеше. Беше достатъчно лошо, когато бе държал под око цял Денъм и части от съседните колонии. Сега фокусът на вниманието му се беше стеснил до тази група, неговите нови поданици. А Седрик — мъжът, който не само беше отнел желаната жена от Уорън, а и практикуваше забранена вяра — щеше да бъде „заключен“ в тази група по време на десетдневното пътуване до Хадисън. Погледът ми падна отново върху Седрик и Аделейд и се помолих никога да не отслабват бдителността си.

— Не бих искала този живот — каза ми Тамзин, след като групата замина. — Но тя е влюбена. Предполагам, че това помага за смекчаване на шока от преместването в пустошта.

— Мислех, че искаш да се преместиш в пустошта — подметнах закачливо. — Не е ли в това целият смисъл да преследваш Уорън?

— Искам да се преместя в новопостроената къща на губернатора, която се намира в пустошта. Има разлика.

Преди Аделейд да замине, бяхме научили, че ожесточената атака на Тамзин върху Уорън тази седмица е била твърде успешна. Тя се беше оказала права, че той иска да започне новото си губернаторство със съпруга, и той бързо беше разпознал силните й страни. Беше я помолил да не приема никакви предложения за годеж до завръщането му.

— Имаш ли някакви уговорки днес? — попитах, когато по-късно се прибрахме в спалнята си. Макар да беше обещала на Уорън, че няма да приеме никакви предложения в негово отсъствие, тя беше дала ясно да се разбере, че въпреки това ще се среща с други кандидати. Това беше начин или да го застави да действа, или все пак да си остави открити варианти за избор. Може би и двете.

— Да, разбира се. — Беше приключила с писането на едно от всекидневните си писма и сега седеше на леглото си с някаква книга. — Просто си почивам малко. Имам уговорка за чай с Мелвин Йейтс след час, а после онази официална вечеря в къщата на Уитмар довечера.

Настаних се на собственото си легло с лорандийския речник и шифрованото писмо. Сепнах се, когато забелязах корицата на книгата й:

— Ангелски завет ли четеш?

— Хм? — Хвърли поглед надолу към книгата, която беше обичаен църковен текст. — О, да, започнах я в Грашонд. Там нямаше кой знае какво за четене и прецених, че може би няма да е зле за я прегледам. А и сега ми трябва нещо, за да си убивам времето. Уорън се прибира по вода, след като стигнат до Хадисън, но въпреки това вероятно ще го видя чак след две седмици. — Тя въздъхна драматично и се облегна назад на горната табла на леглото. — Тези дни ще са мъчително дълги.