Диамантен меч, дървен меч [bg]

Различавах единствено снежнобялата аура на пришълеца, дошъл иззад Границата - и нищо повече.

Ала кой знае защо нещо ме подсещаше за Господаря на Пороя. Имаше някакво дълбоко и древно сродство между двете чудовища. Навярно и външно си приличаха донякъде, макар че това, разбира се, би могло да бъде измамен лик, маскировка.

И в този миг сякаш вътрешностите ми се обърнаха! В унес грабнах перото и побързах да напиша всичко, докато бе прясно в паметта ми! Да запечатам върху тънкия пергамент поредица от символи и знаци, които нищо не говорят на простосмъртните, защото не са предназначени да образуват думи. Те отбелязват онези тънки нюанси на усещанията, достъпни за магическите сетива на истински вълшебник.

О, горко ми! Въпреки всичко аз не знам почти нищо за тези същества. Нищо повече от това, което вече записах. Никой не знае за сблъсъка на двете могъщи сили нейде там, на една от пътеките Между световете. Кое е предизвикало този сблъсък? Кой е нападал, кой се е бранел? От какво е тръгнала поначало враждата? Не знам... Даже аз - не знам.

Знам само, че се е случила голяма беда.

- Е, май пристигнахме - изпъшка Сидри и се освободи от раницата си. -Отъпканите пътища-тунели свършиха, драги мои! Сега ще се мъкнем през древните проходи, ще чупим ръце и нозе!

Досега, въпреки оплакванията на джуджето, бяха вървели по сравнително приемливи тунели, макар че след мрънкането на Сидри и двамата Волни очакваха ужас вместо път. Конете останаха да спят мъртвешки сън, а тримата спътници поеха по най-тесния тунел, който обаче се оказа достатъчно широк Кан и Тави да крачат известно време редом. После няколко пъти им се наложи да минават през „кожодерки", както ги нарече джуджето -стеснявания, през които бе възможно движение само странешком, и то - ако не си поемеш дълбоко въздух. Не срещнаха и подземните твари, за които се вайкаше Сидри. А когато Тави го бе попитала къде са всичките „дългоочаквани" твари, джуджето без капка притеснение и срам бе заявил сърдито:

А откъде-накъде ще са тук? Няма какво да лапат! Затова ги няма!

Тогава какви ги приказваше преди малко... и когато вървяхме през блатата? - напомнил бе сухо Кан-Торог.

Ами, прикачвах си! За да сте нащрек. Пък и сте ми нужни за последния бой, а не да се хвърляте да тъпчете всяко леговище на тварите.

Гаден използвач - измърморил бе под носа си Кан, но джуджето го бе чуло и се бе заяло.

В договора ви с Каменния престол не е включено да ти търся чудовища за клане! Малко ли ти бяха досега?

Волният бе свил рамене и бе прекъснал разговора.

И ето, сега се намираха отново в някаква зала с множество тъмни дупки - входове на пътища-тунели. Сидри мърмореше и ги обикаляше, а Волните почиваха - тоест стояха леко отпуснати в средата на многоъгълното помещение. Тави се чувстваше притеснено. С всяка измината стъпка започваше да се чуди що за изроди са накарали Каменния престол да се обърне към Кръга на капитаните за помощ. Успокоителното бе, че джуджетата бяха наели само двама воина, а не цял отряд - значи пречките бяха преодолими.