Диамантен меч, дървен меч [bg]

Дъгата, най-вече ордените Флавиз и Гарам, се мъчеше да разсее страховете и да опровергае слуховете. Разпращаше едикти, които глашатаите четяха под удара на тъпани по мегдани и площади. Дори събра на „прокълнатото" място най-суеверните - напразно. Хората още по-силно вярваха в лошотията на Силвановия хълм. Даже името му бе апокрифно, на картите стоеше друго заглавие - „Букова могила" или нещо такова.

„А долменът - паметта на Фесис отваряше скрижалите си, окопитила се от преживения ужас преди малко - е бил построен от елфите. Те разбират навиците на Мерзостните твари по-добре от всеки друг. Все пак елфи, Дану, джуджета, а и донякъде орките, строго погледнато не спадат към Нечистите. Те са само нехора - нещо, което невежите еснафи и селяци често бъркат, а свещениците и маговете нарочно ги поощряват да правят това."

Въпреки всичко селяните бяха запазили каменното укритие - и съответно си траеха пред властите.

Фесис предпазливо стъпи встрани от пътя и си откърши здрава дрянова тояга. Реши, че с това оръжие ше се чувства по-сигурен.

В тесния долмен се оказа изненадващо сухо и даже уютно. Нямаше никакви насекоми, нито обичайните покрай всеки друм и пътека изпражнения. Стените отвътре бяха покрити с пълзящ лишей - безобидно растение. На пода имаше наръч слама -също учудващо суха. До входа, в купчина пепел бяха заровени стари въглени.

Младежът се подвоуми и реши да не пали огън. Разположи се на сламата и се задоволи да постави на входа простичко охраняващо заклинание. Би предпочел да продължи, но ако искаше със сигурност да стигне до Мелиин, трябваше да си почине. Тук бе сравнително безопасно - твърде близо до Пороя, за да щъкат стражници - а от Нечистите твари фесис не се страхуваше. „Опасни са, да, но в Долината всеки умее да се справя с подобни създания."

Младежът разхлаби ремъците на чизмите си, така че да отмори краката си, без да е много хлабаво - възможно бе да му се наложи внезапно да се изнася или да приема бой. Отпусна се. Когато се стъмни напълно, той се насили да заспи. Бе длъжен да възстанови силите си. Длъжен.

...Събуди се рязко и светкавично пропъди с усилие на волята остатъците на съня.

Нещо, някой - бе отвън. Огромно тъмно туловище точно пред входа-процсп. Шумно тежко дишане. Леден вятър. Миризма на гнило.

Младежът се напрегна, впи взор в неканения гостенин, ала различи само най-общо силуета. Стори му се, че на главата има два извити рога.

Фигурата помръдна и Фесис забеляза още нещо - великанът носеше подпрян на рамо огромен меч.