Диамантен меч, дървен меч [bg]

Пътят от стих и от сън изтъкан е, свършва пред надпис:

„ Тук е Смъртта!"

„Ох, беше толкова отдавна - в тихата безметежна Долина, в родната ми къща, при добрата и грижовна леля Аглая... Защо напуснах всичко това?

Леля е сама, а на стари години това не е много добре. Клара Хюмел, то е ясно, няма какво да я броя..."

- Ей, Фесис, какво ти става?! - сепна се той.

Яростно се плесна по челото, и то така, че искри затанцуваха пред очите му.

- Какви са тия лигавщини - започна да се хока. - Воин на Сивото братство! Най-добрият в занаята! Още малко и ще се разхленчиш, а?!

Зло и решително закрачи, после премина в тръс, ядосан на себе си. Постепенно се взе в ръце. Зловонието на Пороя и шумът утихваха. Продължавайки да тича, той се замисли над всичко, което му се бе случило досега. Пленяването, беседата с командора, бягството, подслушаният разговор... манхалията... убитите момчета пред портата на кулата...

И отново се стресна:

- Ей, как така не ми хрумва, че може да са ме метнали?! Ами ако нарочно са ме пуснали да офейкам? Имам сведения, за които Бащата, без да му мигне окото, ще ме дари с половината от богатствата на Братството. Колко ще поиска за благодарност от Императора пък - направо не смея да мисля даже. И какво, ще се втурна право при Хеон, така ли? Със сигурност ме следят. И това, което ми подхвърлиха... Това е горещ картоф. Напомпаха ме с отровни лъжи и ме пуснаха! Така се постъпва и при обсада - слагат на катапулта умряло от чума добиче и го изстрелват в упоритата крепост...

Ох, леле...

Той чак спря, хвана се за главата и нададе вълчи вой от срам.

Идиот, глупак, парцал! Как можа да им се хванеш на хорото! Трескаво почна да размишлява.

„Когато Дъгата скроява някакъв заговор, всеки детайл в него си приляга на мястото и никакви случайности не се допускат. Особено жертви на важни фигури от своята страна на игралната дъска. А в същото време Командор Арбел е мъртъв."

Някой друг Сив воин на мястото на Фесис би се усъмнил в гибелта на мага, ала младежът бе уверен в кончината му, защото в смъртоносния удар по гръкляна бе вложил и една малка магийка. Тя беше поразила и тънките астрални нишки на живота на Арбел, тоест ударът бе комбиниран - и фатален.

„Не, умрял е със сигурност. Има и нещо друго - в кулата на Арк надали могат да предвидят с точност, че ще се измъкна от Пороя. Та аз се разминах на косъм със зловонните разяждащи струи!"

Лека полека Фесис стигна до извода, че толкова рискована комбинация не е в стила на ордените. Оставаха два варианта -или Дъгата да е предприела нещо в разрез със собствените си традиции, или...

„Или всичко това е невероятно своевременна и експедитивна импровизация? Ох... Така мога да си гроша главата до безкрай и пак нищо да не измисля! Сигурен съм обаче в едно -Нещо наистина е попаднало в резиденцията на Червения Арк, нещо което едва ли е хитроумен капан за наивни Сиви съгледвачи. Или е? Богове!"

Пътят правеше плавен завой покрай обрасъл с оголени от есента дъбове и буки. Дърветата се бяха изкатерили по стръмния склон и стояха с разперени настрани клони, сякаш в скръб под сивото небе. Отзад все още се долавяше шумът на Пороя и киселия му дъх. Фесис на око прецени, че до хълма има към двеста крачки.