Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Императорът - прекъсна го Фесис - ден и нощ е пазен от най-добрите магове на Дъгата. Не знам доколко си силен, но като нищо може да ти се сторят костеливи орехи. Може и да не ги надвиеш.

- Да, мога и да не ги надвия - съгласи се пришълецът. - Не мога също така да променя телесната си форма, за да се превърна в призрак или таласъм-двуличник. Представяш ли си, аз насред Мелиин! - тих ехтящ смях.

- Добре, Фесис. Не мога да те убедя с думи. Прекалено си подозрителен, и с право, от твоя гледна точка. А и не ме бива да убеждавам. Не съм красноречив като служителите на Спасителя. Тъй да бъде. Вземи коня. До столицата е твой, а после го пусни да си върви накъдето му видят очите. Подаръка ми за Императора - също вземи. Ако решиш - ще го дадеш на господаря си, ако не... Все пак се надявам да размислиш. А, да, мисля, че в Братството имате някои чародеи...

- Не, нямаме - поклати глава младежът. - Едно време Бащите издирваха недоволни сред Дъгата, опитваха се да ги вербуват... С някои успяха, но...

- Но те ви предадоха при първия намек за амнистия - подхвърли събеседникът.

Тъмният силует не бе помръдвал. Пресягането, с което премахна заклинанието на входа, и поклащането на голямата глава бяха единствените му движения досега. Даже пакетът със съмнителния дар сякаш бе паднал на земята изневиделица.

- Да, върнаха се в ордените си с подвити опашки щом им подсвирнаха стопаните - потвърди Фесис. - Оттогава Братството се е заклело да няма работа дори с прокудените от Дъгата.

- Мъдро решение. Е, да се разделяме, Фесис. Вземи нещата, които ти оставям и постъпи така, както ти подсказва сърцето. Имай предвид, че истинската сила на моя дар ще се прояви само когато попадне в ръцете на Императора, макар че и на теб би ти послужил вярно. Владетелят на Мелиин ще му намери... достойна употреба. Сбогом. Времето наближава. Бариерите падат...

Гласът секна отведнъж, рязко зафуча леденостуден зловонен вятър, нещо изхърка, изкънтя задгробен стон - фигурата на великана изчезна, разтвори се във въздуха. И тутакси някъде съвсем наблизо изцвили кон.

На прага лежеше тъмният пакет.

Фесис предпазливо го побутна. Меко платно. Опипа го. Вътре имаше нещо твърдо. Реши се и разгърна платното. Чак се ококори.

Беше ръкавица от рицарски доспехи. Съвсем бяла, чак мъждукаща в тъмното. И много лека - като че ли не бе изкована от стомана, а изрязана от кост. Всяка нейна става бе съвършено напасната към другите, ръкавицата се огъваше послушно и без заяждане, при това не отваряше и най-малка цепнатина в съчлененията си.

Превъзходна изработка, фина. Достойна за древните елфически майстори-оръжейници.

Младежът се поколеба само миг. Беше безумие просто така да захвърли тази вещ. Усещаше в нея присъствие на Сила. И силно подозираше, че този дар никак, ама никак нямаше да допадне на маговете от Дъгата.

Грижливо прибра странния армаган. После си пое дъх и щракна с огнивото. Огледа внимателно мястото отвъд прага на долмена.