Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Юнак! - похвали го внезапно съществото. - Други на твое място вече да са напълнили гащите догоре. Освен ако не те е хванал запек от страх. Благодаря за поканата, но нека минем без огън. Имам си една малка слабост - не понасям пламъци, мразя ги. Подивявам като видя огън. Нека всичко остане, както си е. Не се притеснявай. Не се чувствам унизен от това, че ти седиш вече, а аз стоя. Това няма никакво значение. И още - аз знам твоето име, ала ти няма да научиш моето. Знам как ти викат в Братството, какъв прякор ти е дал Хеон, даже как те е кръстила майка ти. Ето защо приеми, че сме равностойни, съвсем според традициите на събрали се да нощуват пътници, щом толкова държиш на това.

- Ами... Тогава - да говорим по същество, страннико. Слушам те внимателно и ще отвърна най-пълно на въпросите ти... - отново прехапа език и бавно пое въздух, за да се успокои истински.

„Нима великанът няма да ме глътне? Хм, не прилича на преследвач на Дъгата, никак даже."

- Знам, че с изгрева ти предстои дълъг път - рече пришълецът и леко люшна рогатата си глава, Фесис не можеше да разбере - шлем ли носи гостенинът от мрака или рогата са си негови по рождение. Ако бе второто, Църквата би могла да каже доста неща (до едно - неприятни), особено по въпроса какво следва да се прави с грешниците, приели да беседват с такива посетители. Великанът продължи: - Имаш да вървиш доста. Затова няма да отнемам ценно време от почивката ти. Фесис, в мой интерес е да стигнеш благополучно до целта си. Ето защо ще ти помогна. Срещу едно условие обаче.

- Да не поискаш в замяна душата ми? - не се сдържа младежът. Искаше да се получи светска шега, ала думите му прозвучаха като отчаяна молба с клуп на шията, отправена към палача.

- Душата ти? Не бих отказал такова лакомство - напълно сериозно каза великанът. - Предлагаш ли я?

-Ъ... не... Само питам.

- И аз само питам. Не бой се. Сделката ще е честна. Давам ти кон -назаем, а ти ми обещаваш нещо.

- Като... какво? Нещо, което имам, без да знам? - насила се ухили Фесис, още стреснат от въпроса „предлагаш ли я". Кънтеше в главата му и се забиваше в мозъка като клин.

- Хайде сега, пак ли ще се майтапиш? Знам я аз тази приказка -чудовището помага на героя, но му иска въпросното незнайно нещо, пък героят ни междувременно се е сдобил с отроче... Ще те разочаровам. Или по-скоро, разочаровани са твоите приятелки, че нито една не е успяла да те върже към себе си с бебешки пелени. И вижда всемогъщата Нощ, че някои от тях направо си мечтаят да заченат от теб. Искаш ли да ти подшушна коя е най-подходящата? Стига някой ден да речеш да се простиш с ергенлъка, де.