![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Мазето, мазето! - дереше си гърлото някой досами ухото ѝ и я дърпаше за ръката.
Диера се обърна към Томас - от порязаното му чело по пребледнялото лице се стичаше кръв. Той посочи една от вратите зад тезгяха, после се промъкна покрай нея в изтърбушената зала на кръчмата и се тръшна на колене до мъж, чиито крака бяха премазани от паднала греда. Тя гледаше онемяла как Томас размени няколко думи с човека, кимна и заби нож дълбоко в бедрото му, за да пререже артерията. След това го прегърна, докато кръвта му изтичаше.
Въпреки шума отвън се чуха писъци. Хора тичаха на запад край кръчмата, озъртаха се и още по-настървено ускоряваха крачка. Неописуем тътен заглуши всичко, болезнено притискаше ушите. Диера долепи главицата на Джонас до гърдите си.
- Томас! - закрещя тя. - Томас!
Стихията изрева още по-мощно, недалеч от кръчмата прелетя каруца и се пръсна в близката стена, разхвърчаха се тухли. Останалите вътре хора пак се притиснаха в пода. Томас им викаше нещо, но как да го чуят?
Той с огромно усилие пропълзя обратно към тезгяха, хвана Диера и я завлече към вратата на мазето. Напъна се да отвори и тя тръгна по осветената от фенери стълба. Вратата се затръшна зад нея.
Изведнъж се озова на малко по-тихо място, чуваше хриптенето си, хленченето на Джонас и ругатните на Томас. Мазето беше претъпкано. Диера видя прегърнатите Марис и Роб и още мнозина други, които разпознаваше смътно. Страхът разкривяваше лицата, ръцете и краката трепереха от умора. Онези, които още имаха сили, се опитваха да направят нещо за пострадалите.
Над тях страховит трясък се преля в тежко друсане, което разклати гредите и насити въздуха долу с прах.
- Кръчмата... - изпъшка Томас. - Няма я. Няма я...
Окървавеното му лице се скова от горест.
- Какво да правим? - попита го Диера.
Томас се обърна към нея и я погали по бузата.
- Ще се молим. Дано покривът на мазето издържи. Дано наводнението не стигне дотук. Дано видим утрешния изгрев. И дано твоят съпруг измисли как да сложи край на всичко това преди всички да измрем.
Диера го гледаше вцепенено. Знаеше, че всичко е заради магията. Слуховете плъзнаха из целия град още преди дни. Идеше ѝ да попита какво може да стори един-единствен човек, но знаеше, че трябва да вярват в нещо.
А Томас бе избрал да вярва в Сол.
Диера полюшваше плачещото си бебе и намираше опора в същата вяра. Та нали Сол досега не се бе провалял, когато трябваше да спасява Балея?
„Слънцето на Калеюс“ напредваше твърде трудно. Ветровете, които бяха помогнали на „Океански бряст“ да се скрие от погледите им, се обърнаха точно срещу течението на река Арл.
Разрушеният град остана далеч назад и Гарваните, облекли сухи дрехи, които моряците им намериха, се събраха да умуват. Капитан Джевин бе заповядал вдигането на толкова платна, колкото смееше да си позволи в тежките условия. Вече им каза, че може би ще се наложи да плават по реката на зигзаг чак до устието и ако на „Океански бряст“ му е провървяло, ще навлезе в открито море с поне половин ден пред тях. Дарик отиде да помоли за храна и нещо за пиене, а Хирад, Дензър и Илкар стояха между тесните койки, на които бяха положени Незнайния и Троун. Варваринът се бореше с чувството, че е безпомощен. Прехвърляше за кой ли път в ума си всичко, което се случи, и се питаше как е могъл да помогне.
Човекът, който беше стожер на отряда, лежеше в несвяст с наложено на тялото му заклинание Топъл лек, но си оставаше тежко ранен. Хирад избърса ъгълчетата на очите си, в този миг пръстите на Илкар стиснаха рамото му.
- Ти нямаш вина. Аз ги ударих с онзи Силов конус.
Варваринът се обърна към елфа.
- Не за това си мисля. Никой не е виновен. Надявах се, че можете да направите повече за него...
- Бихме могли, ако и Ериан ни помагаше. Тя владее до съвършенство Телесната цялост.
- Но...
- С Топъл лек не се постига кой знае какво. Заздравяваме тъканите, подтикваме мускулите да зараснат, възстановяваме счупените кости. Нужно му е много повече...
- И как е сега?
- Брадвата е разсякла костите на таза - отговори му Дензър. - Да не говорим пък какво е направила със сухожилията, мускулите и кожата на хълбока... Костите пак ще бъдат здрави, но навсякъде има отчупени парченца. Не сме лечители, Хирад, нямаме уменията да му върнем здравето, както е възможно със заклинанието Телесна цялост.
Хирад завъртя глава, не желаеше да повярва в това, което следваше от думите им. И двамата магове отбягваха погледа му.
- Поне ще ходи ли?
- Горе-долу - кимна Илкар. - Ставата ще се обездвижи почти напълно, винаги ще го боли. Ще куца лошо, но все пак ще ходи.