Детето на нощта [bg]

- Да, но... - запъна се Дензър.

- Казвай де!

- В Арлън се опитах да предложа нещо подобно и вие ми зат­ворихте устата с крясъци.

- Тогава беше друго.

- О, ясно, всичко е наред! - троснато изрече Дензър и понечи да му обърне гръб.

Хирад впи пръсти в рамото му и го завъртя към себе си.

- Бих го направил и за тебе. За всекиго от нас. Този път е заради Незнайния. - Погледът му сякаш пареше лицето на Ден­зър. - Той остави своите жена и дете, за да ти помогне да наме­риш своите. Дори не се поколеба. Виж какво му струваше! Ня­ма да се примиря да остане сакат. Той е един от Гарваните.

- Също като Ериан - процеди Дензър.

- Измъкваме и нея, нали? Тогава нямахме сгоден случай. Онези бяха готови да ни отблъснат. Този път няма да ни очак­ват.

Дензър се вторачи сериозно в него, после се усмихна доста кисело.

- Прав си. Вероятно ще си намерим белята, но си прав.

- Добре! - тупна го по рамото Хирад. - Сега потърси мисловна връзка със Ситкан, за да научи кои от Закрилниците са с нас. Не искаме демоните да им наложат адското си наказание, нали? После опитай да стигнеш и до съзнанието на Ериан. Илкар, ела с мен да поговорим с Ренерей, да помъдруваме как ще убедим Джевин. Ще ми кажеш и как е Троун.

Отвори вратата на каютата, но го спря гласът на Дензър:

- Хирад...

- Какво?

- Съжалявам за онази свада в гората...

Варваринът го погледна изпитателно, увери се в искреност­та му и вдигна рамене.

- И аз съжалявам. Но така стана по-добре, не мислиш ли? Иначе Дарик щеше да плени и мен. Затова да забравим. Хайде да освободим жена ти, да излекуваме Незнайния и да спасим дъщеря ти. После може би ще измислим как да върнем Каан в тяхното измерение. И тогава всичко ще ти бъде простено. Зае­ми се с мисловната връзка, моля те.

- Ще остана тук, за да опитам.

Хирад излезе, следван от Илкар.