За честта на крадеца [bg]

— Той е императорът. Без него няма империя. Може би преди четири-пет века щеше да е друго, но не и сега.

— Но и с него може да няма империя накрая.

— Не мога да повярвам в това. Не и сега. Не и след…

Вторачи се в площада, в свидетелството за стореното. В този миг се уверих, че за него няма друг избор. Признаеше ли, че не е прав, значи се бе отрекъл от себе си напразно. Или още по-зле — заради мен.

Не можех да искам това от него, след като вече бе поел по пътя, от който нямаше връщане.

— Книгата ще бъде хвърлена в огъня — каза той. — Разбра ли?

Кимнах. Знаех защо трябва да го направи — не заради императора или дори заради империята, а заради самия себе си.

Деган докосна рамото ми.

— Така е най-добре.

— Знам.

Той също кимна и пак се обърна с гръб към мен.

И аз го ударих с въжето по главата.

Не можех да искам от него да размисли, но не можех да му позволя и да унищожи дневника. Значи трябваше аз да реша, а не той, та ако ще да ми се късаше сърцето.

Слаб проблясък и пукот. Деган се олюля и падна. Мечът на Железния издрънча на камъните.

Клекнах до приятеля си. Миризмата на опърлена коса дразнеше ноздрите ми.

— Не мога да допусна това — казах със стиснато гърло. — Съжалявам.

Очите му бяха ококорени от изненада и потрес. Устните му мърдаха, но не се чу нито звук. Дори не знаех дали ме чува. Все пак протегнах ръка и избутах меча на Железния по-надалече, за всеки случай.

— Ако не ти е все едно какво мисля — продължих, — не са важни само императорът или империята… вече не. Ако беше само заради тях, с радост щях да хвърля дневника в огъня вместо тебе. Не ми пука за Дорминикос в сравнение с моята Клетва към тебе. Но има и други — Кристиана, Келс и хората, които аз дадох дума да защитавам. А сродниците пак може да бъдат изтребени от Белите пояси просто защото двама-трима от нас са се натъкнали слепешком на неподходящи сведения за историята. Прав си, че нито Сянката, нито империята ще се откажат, но те няма да преследват само мен. Ще се нахвърлят срещу всичко, което ми е скъпо. Не мога да го допусна… дори заради тебе.