За честта на крадеца [bg]

Той не отговори.

— Какво ще правиш с дневника, щом го вземеш?

— Ще го унищожа.

— Какво?!

— Ти друго ли очакваше? — сопна се той. — Докато е у някого, винаги ще е заплаха.

— А императорът?

— Какво императорът? Не знам какво би направил с дневника, но дори да го заключи някъде, пак може да бъде използван след време. По-добре изобщо да го няма.

— Но не всичко написано се отнася за въплъщенията — възразих аз. — По дяволите, дори не всичко е за имперската магия! В тази книга има сведения за началото на империята… и то от очевидец.

Деган се извъртя толкова бързо, че едва не паднах.

— Дрот, това не ти е реликва за продажба! Не е нещо, за което да се пазариш изгодно. И не е исторически трактат, който да си четеш. — Махна с ръка към площада, където бе останал Железния. — Да не мислиш, че ми беше леко? Отказах се от целия си проклет живот заради опасностите, скрити в тази книга, а ти сега ми втълпяваш, че може да бъде разменена срещу нещо? Или да унищожим само част от нея? Ти направи ли си труда да видиш каква съсипия причини тя досега? — Посочи дневника, паднал до сергията на Мендрос. — Този дневник е опасен, и то не само за императора. Затова ще бъде хвърлен в огъня!

— Защото си дал дума да браниш императора ли?

— Да! Защото се заклех!

— Ами клетвата ти пред мен? Обеща да ми помагаш, да направиш каквото можеш, та всичко да завърши добре за мен. Как, да му се не види, ми помага това, че аз ще наруша своето обещание?

— Ако задържиш тази книга — натърти Деган, — няма да имаш и миг спокойствие. Сянката ще те подгони. И империята ще те подгони. Проклятие, може би дори някой деган ще те подгони. Повярвай ми, за да завърши всичко добре за тебе, това нещо трябва да изчезне.

— Колко удобно за тебе, че „добрият“ завършек за мен съвпада с твоите Клетви.

Той вирна глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Че ти се доверих. Вярвах, че няма да злоупотребиш с моята Клетва. Вярвах, че нашето приятелство ще означава нещо във всичко това.

Не видях как замахна, само усетих опакото на дланта му да ме цапардосва по бузата. Залитнах.

Очите му блестяха като от треска.

— Смееш да ми говориш така?! — изръмжа през стиснати зъби. — След всичко, което се случи? След като приех твоята Клетва, макар да знаех какво ще последва за мен? И за Железния?

Тъкмо за това говоря! — възкликнах аз. — Ти знаеше какво ще последва, но не каза на мен. А аз знаех само кой е застрашен — Келс, сродниците, аз, Кристиана. За мен нямаше нищо лошо да ти дължа услуга. Но ако ти поне ми бе обяснил какво ще означава това за тебе…

И какво? Щеше ли нещо да се промени? Щях ли да изложа всичко и всички на опасност само за да не се опълчи Деган на собствения си Орден? Изтрих кръвта, която течеше от устата ми, и се обърнах към трупа на Железния.

— Затова ли го направи? За да си прав и когато всички останали грешат? За да станеш онзи деган, който е спасил императора?

— Не.

— Тогава защо?

Той зарея поглед покрай мен и стисна зъби.