За честта на крадеца [bg]

Обърнах се към Бронзовия, който гледаше преценяващо другия деган. Не беше трудно да се досетя, че не се зарадва особено.

Железния също спря пред труповете.

— Каза ли ти какво ще се случи, ако постигне целта си? — обърна се той към мен. — Какво ще последва, след като е използвал Клетвата по този начин?

— Как я е използвал?

— Ами нашият Бронзов си служи с Клетвата, която ти си положил пред него, за да я противопостави на Клетвата на друг деган. На моята. Това е недопустимо.

— Правено е и друг път — възрази Бронзовия.

— Твърде отдавна, а и времената са били други. Вече не постъпваме така. Но и това не е най-лошото, Бронзов, нали?

Бронзовия мълчеше и го гледаше изпод вежди.

— Той е положил Клетвата с тебе — продължи Железния, — макар да е знаел, че аз съм обвързан с вашите врагове. Щом е приел твоята Клетва, сам е предопределил сблъсъка си с мен.

— Железния вече не криеше гнева в очите си. — И в Ордена няма да си затворят очите за това.

— Какво ще последва? — попитах аз.

— Ако аз убия Железния — промълви Бронзовия — и взема дневника, като лично му попреча да изпълни своята Клетва, ще ме прогонят от Ордена и ще ме търсят, за да ме убият.

— Но ако аз го убия — подхвана Железния, — името му просто ще бъде заличено от нашите списъци. Завинаги. Вече няма да има Бронзов Деган. Това е… ако не броим смъртта му, разбира се.

— Сигурно и преди се е случвало да има несъвместими Клетви — успях да кажа аз.

— Същината е в друго — натърти Бронзовия, изопна рамене и захвърли меча на Кретена. — В съзнателното опълчване срещу побратим или посестрима и неговата или нейната Клетва. — Гласът му зазвуча подигравателно. — В мира и спокойствието вместо в спазването на обетите.

— Не, същината е във верността — сопна му се Железния.

— В следването на традициите на Ордена и дадената дума към онези, които са се клели да вървят по същия път като тебе!

— Сам решавам как да бъда верен на обетите си — отвърна Бронзовия. Прехвърли меча в лявата си ръка и описа във въздуха с върха му малка сложна фигура. Сви вежди и се взря в Железния. — Повярвай ми, ако можех да намеря друг изход, щях да избера него. Но ти грешиш — за императора, за империята и за онова, което трябва да се направи. И не ми оставяш избор.

Железния се премести на открито встрани от труповете. Вдигна меча си високо, с почти опрян в брадичката му предпазител, и отдаде чест.

— За доброто старо време.

Бронзовия прекрачи купчината мъртъвци.

— За мен беше удоволствие — промълви, но не схванах дали говори на мен, или на Железния.

Отдаде чест с по-тромаво движение, по-мудно и лишено от плавност. Стомахът ми се присви.

Двамата застанаха един срещу друг. Железния плъзна крак по земята. И умря.