Смъртта на царете [bg]

Тубрук го прегърна здраво и остави тъгата да се излива свободно. Когато Юлий най-накрая се поуспокои, го пусна и погледна пребледнялото му от мъка лице.

— Аз го убих, Юлий. Аз убих Сула, когато научих.

Юлий го погледна смаяно и Тубрук продължи, облекчен, че най-накрая може да си признае.

— Уредих да ме вкарат като кухненски роб и сложих в храната аконит.

Юлий се размърда, осъзнал опасността, пред която бяха изправени. Стисна силно ръцете на Тубрук.

— Кой друг знае за това?

— Само Клавдия. Не казах на Корнелия, за да я предпазя — отвърна Тубрук и потисна подтика да се освободи от ръцете му.

— И никой друг? Сигурен ли си? Може ли някой да те познае?

Разгневен, Тубрук откопчи от себе си вкочанените пръсти на Юлий.

— Всички, които биха могли да ме познаят, са мъртви. Приятелят ми от тридесет години, когото накарах да ме продаде в домакинството на Сула, умря от изтезанията, без да ме издаде. С изключение на Клавдия и нас двамата никой друг няма да се сети, кълна се. — Погледна студените очи на Юлий и заговори бавно през зъби, отгатнал мислите му: — Няма да посегнеш на Клавдия, Юлий. Не си го и помисляй.

— Докато е жива, жена ми и дъщеря ми са в опасност — отвърна Юлий.

— Докато аз съм жив, също. И мене ли ще убиеш? Ще ти се наложи, ако посегнеш на Клавдия. Кълна ти се. Тогава аз ще трябва да те убия.

Стояха един срещу друг, сковани от напрежение. Мълчанието продължаваше, никой от двамата не отместваше очи. Накрая Юлий потръпна и лудостта в очите му се стопи. Тубрук продължаваше да се взира яростно в него. Искаше младият мъж да се откаже от намерението си. Накрая Юлий проговори:

— Добре, Тубрук. Но ако привържениците на Сула дойдат да я търсят — или да търсят тебе, не трябва да те свържат със семейството ми.

— Не ме моли! — отговори яростно Тубрук. — Десетилетия служих на семейството ти. Няма да дам моята кръв, нито нейната. Обичам я, Юлий, и тя ме обича. Дългът ми, любовта ми към тебе няма да ме накарат да я предам. Просто няма да стане. Сигурен съм, че никой няма да свърже Сула с мене или с тебе. Ръцете ми са в кръв — това е доказателството.

Юлий проговори отново. Гласът му беше натежал от умора.

— Тогава трябва да заминеш. Имам достатъчно средства да те настаня някъде далече от Рим. Мога да освободя Клавдия и да я вземеш с теб.

Тубрук стисна зъби.

— А майка ти? Кой ще я гледа?

Цялото напрежение се оттече от младия мъж — вече изглеждаше изтощен, приличаше на празна черупка.

— Корнелия е тук… може да наема и болногледачка. Какъв избор имам, Тубрук? Да не мислиш, че го искам? Ти си с мене, откакто се помня. Не мога да си представя ти да не управляваш имението… но привържениците на Сула още търсят убийците, и ти го знаеш. О, богове, дъщерята на Помпей!