Нови римски разкази [bg]

- Абе, тук се забавляват, ядат, пият, палуват с девойчето. Ела да ме смениш, в противен случай зарязвам всичко и си тръгвам.

Обеща да дойде и наистина след двайсетина минути пристигна. Осведомих го набързо как тече проследяването, предадох му онези две-три странички от тефтерчето си, добавих някой и друг пиперлив коментар и отидох да спя най-после.

Два дни не видях Нардоне. Примирено очаквах той да се обади. Накрая, като стана ясно, че онези толкова мъчително изработени три хиляди лири не се появяват, му се обадих и той ми определи среща в галерията. Без да поздрави, веднага ми се нахвърли гневно:

- Браво, за малко да ме провалиш.

- Защо?

- Не си проследил жената, която ти показах, а друга.

- Не е възможно.

- Напълно възможно - проследил си медицинска сестра.

- Медицинска сестра?

- Именно, и то дипломирана, в добавка.

- А Иноченти?

- Да говорим за Иноченти. Вчера тя цял ден се е грижила само за тежкоболната стара майка на Иноченти. Никакви вечери, никаква любов. Към три майката издъхна и тогава бедното момиче, което бдеше над нея, си отиде да спи. И знаеш ли къде живее? Точно в онази стара малка сграда до Фонтана ди Треви, която ти прецени като подозрителна. Държи там мебелирана стая със самостоятелен вход. Браво, ти наистина си страхотен преследвач.

Почувствах се зле, все едно ме удари с тояга по главата. Но бях любопитен да разбера как така нелепо съм се объркал. Изведнъж разбрах: държанката се бе качила в автобуса, без да видя лицето и, а в същия автобус вече е била сестрата с червен дъждобран, подобен на другия. Ала аз, същински бик и толкова глупав, се поведох по червеното, без да мисля за друго. В това време Нардоне обясняваше:

- Научих го лично от нея. Гледам аз, не тази трябваше да следя. Приближих се, казвам и кой съм и какво правя, а тя ми съобщи любезно цялата информация. И знаеш ли какво каза накрая: „Спомням си младежа, който ме следеше. В автобуса беше толкова нахален, че се наложи да го сложа на място.“ Серафино, това въобще не го очаквах от теб. Проследяването е нещо сериозно, трябва да знаеш, то е мисия, така да се каже.

Възразих яростно:

- Не е вярно, кълна се.

Нардоне поклати глава:

- Ее, мъжът е ловец. Беше си втълпил, че е несериозна жена. Лошо. Ето ти хиляда лири и пакет цигари. Не мога да ти дам повече, чистосърдечно ти го казвам.