Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Ами, Тони! Та нали ще живееш в Мюнхен с него!
— Имаш право, Ида. Но нали първо ще направим годеж и ще трябва да го отпразнуваме! И моля те, нали ще трябва постоянно да се срамувам пред нашето семейство, пред Кистенмакерови, пред Мьолендорпфови и пред другите за това, че не е никак изящен!... Ах, Грюнлих беше по-изящен, в замяна на което обаче беше вътрешно черен, както едно време винаги казвал господин Щенгел... Ида, вие ми се свят; моля те, натопи пак компреса!... В края на краищата трябва да се омъжа — каза повторно тя, като въздъхна облекчително и пое студения компрес. — Главното е да отида отново под венчило, а не да се излежавам още тук като разведена жена... Ах, Ида, тези дни неволно си спомням миналото, когато Грюнлих се яви за пръв път, и сцените, които ми правеше... Истинско безобразие, Ида!... После Травемюнде, Шварцкопфови... — каза тя бавно и спря за малко замечтан поглед върху замреженото място на Ерикиния чорап. — После годежът и Аймсбютел, и нашият дом... беше изящен, Ида! Като си спомня за пеньоарите... с Перманедер няма да бъде същото; знаеш ли, животът ни прави все по-скромни... като си спомня за доктор Клаасен, за детето, за банкера Кеселмайер... и после край... Беше ужасно, нямаш представа. И след като човек е преминал такива страшни изпитания в живота... Но Перманедер няма да се впусне в мръсни работи, това не мога да очаквам никога от него... А в търговско отношение бихме могли спокойно да му се осланяме, защото аз наистина съм уверена, че той печели доста много с Нопе от Нидерпауровата пивоварна. А като стана негова жена, Ида, ще видиш: ще се постарая веднага да го направя по-честолюбив, да се издигнем... да си даде труд, за да прави чест на мене и на всинца ни, защото той поема това задължение, щом води жена от Буденброкови!
Тя скръсти ръце под главата си и погледна към тавана.
— Да, има вече горе-долу десет години, откак взех Грюнлих... Десет години! И сега пак съм в същото положение, пак трябва да дам дума някому. Знаеш ли, Ида, животът е страшно сериозен! Но разликата е в това, че тогава се дигна голям шум и всички ме увещаваха и мъчеха, сега обаче всички се спотайват и смятат, че е естествено аз да кажа „да“. Защото трябва да знаеш, Ида, че този годеж с Алоис... аз го наричам отсега Алоис, защото в края на краищата ще се омъжа за него... този годеж не е нещо празнично и радостно и не за моето щастие се касае всъщност тук, а за нещо друго: като сключвам тоя втори брак, аз мирно и тихо заличавам първия си брак, защото това е мой дълг спрямо семейното име. Така мисли мама, така мисли и Том...
— Ами, Тони! Ако не го искаш и ако знаеш, че той няма да те направи щастлива...
— Ида, аз познавам живота, не съм вече гъска и имам очи да гледам. Мама... вярно, тя не би настоявала много, защото не се спира на несигурни неща и ще каже assez. Но Том го иска. Просто не мога да разбера Том. Знаеш ли как разсъждава Том? Той разсъждава така: „За всекиго! За всекиго, който не е абсолютно недостоен. Защото този път не става въпрос за блестяща партия, а само за това — чрез втория брак да загладиш що-годе грешката с първия.“ Така разсъждава той. И бъди сигурна, че веднага след пристигането на Перманедер той най-потайно е събрал търговски сведения за него; и тъй като те са били доста благоприятни и достоверни, въпросът за него е решен. Том е политичен и знае какво иска. Кой духна под опашката на Кристиан?... Да, Ида, изразът е суров, но така е. И защо? Защото той компрометираше фирмата и семейството, а същото върша и аз според него; не с дела и думи, Ида, а просто с моето съществуване като разведена жена. Той иска на това да се сложи край и е прав; бога ми, аз не го обичам по-малко поради всичко това и се надявам, че почива на взаимност. В края на краищата, в течение на всички тия години аз непрекъснато съм жадувала да изляза отново в живота, защото у мама се отегчавам; нека бог ме накаже, ако това е грях, но аз съм едва на тридесет години и се чувствувам млада. Това не е еднакво у всички, Ида; ти имаше бели косми още на тридесет години, то е по наследство в семейството ви и чичо ти Прал, който умрял от хълцавица...
Тя продължи да разсъждава в нощта, като сегиз-тогиз повтаряше:
— В края на краищата трябва да се омъжа...
После заспа и спа пет часа кротко и дълбоко.
ГЛАВА ШЕСТА
Над града лежеше лека мъгла, но господин Лонгует от „Йоханисщрасе“, собственик на наемни файтони, който в осем часа спря самолично на „Менгщрасе“ с една покрита, но отворена от всички страни излетна кола, каза:
— Няма да мине и час, и слънцето ще се покаже.