Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Красив е — свих рамене симулирайки липса на интерес. — Какво да не му харесвам?
Той се подсмихна.
— Виж дали ти става.
Лявата ми ръка се стисна в юмрук.
— Бела — въздъхна той — няма да го сложа на пръста ти. Просто го пробвай, за да видя дали има нужда от оразмеряване. След това можеш веднага да го свалиш.
— Добре — измърморих. Пресегнах се към пръстена, но неговите дълги пръсти ме спряха. Той взе лявата ми ръка в неговата, и плъзна пръстена към моя трети пръст.
— Пасва идеално — каза той безразлично. — Това е хубаво, спести ми пътуване до бижутерия.
Можех да чуя някаква силна емоция, горяща в тона на гласа му и се загледах в лицето му. Беше там в очите му, видим въпреки внимателното безразличие на неговия израз.
— Харесва ти, нали? — попитах подозрително, биеща пръста си и мислейки, че беше много лошо, че не съм си счупила лявата ръка.
Той сви рамене.
— Разбира се — каза той, все още официален. — Стои ти много хубаво.
Загледах се в очите му, опитвайки се да разчета емоцията, която се изля под повърхността. Той отговори на погледа ми и официалния предлог изпълзя рязко. Той грееше — ангелското му лице чисто с наслаждение и победа. Той беше толкова славен, че ми взе дъха.
Преди да си поема дъх, той ме целуваше, устните му бяха радостни. Бях замаяна, когато той премести устните си, за да прошепне в ухото ми — неговото дишане беше точно толкова накъсано, колкото и моето.
— Да, харесва ми. Нямаш си и на идея.
— Вярвам ти.
— Ще имаш ли нещо против, ако направя нещо? — изропта той, ръцете му стегнати около мен.
— Всичко, което пожелаеш.
Но той ме пусна и се отдръпна.
— Всичко освен това — оплаках се аз.
Той ме игнорира, взе ръката ми и ме издърпа от леглото. Той застана пред мен, с ръце на раменете ми и сериозно лице.
— Сега искам да го направя както трябва. Моля те, моля те, спомни си, че вече се съгласи на това и не го разваляй.
— О, не — задъхах се аз, докато той слизаше към коленете ми.
— Бъди мила — прошепна той.
Взех си дълбока глътка въздух.
— Изабела Суон? — той ме погледна през невъзможно дългите си мигли, златните му очи леки, но, по някакъв начин, все още топли. — Обещавам да те обичам завинаги — всеки божи ден от вечността. Ще се омъжиш ли за мен?
Имаше много неща, които исках да кажа, някои от тях въобще не бяха мили, а някои отвращаващо мили и романтични.
Прошепнах:
— Да.
— Благодаря ти — каза просто той. Взе лявата ми ръка и целуна всички връхчета на пръстите ми преди да целуне пръстена, който сега беше мой.
21. Следи
Мразех да пропилявам нощта в сън, но това беше неизбежно. Отвън слънцето беше ярко, когато се събудих, а малки облачета преминаваха твърде бързо през небето. Вятъра разлюляваше върховете на дърветата и цялата гора все едно щеше да се разпадне всеки момент.
Той ме остави сама, за да се облека и оцених възможността да помисля. По някакъв начин плановете ми за миналата нощ тръгнаха накриво и имах нужда да се преборя с последствията.
Въпреки, че бях оставила настрана ръчно изработения пръстен, колкото се можеше по-скоро без да нараня чувствата му, почувствах лявата си ръка по-тежка, сякаш беше още там, но беше невидим.
Не би трябвало да ме притеснява, помислих си аз. Не беше голяма работа — пътуване до Вегас. Щеше да бъде по-добре от това да нося стари дънки — щях да нося стари пуловери. Церемонията със сигурност нямаше да отнеме много, петнадесет минути в най-лошия случай, нали? Така че можех да се справя.
А след това, когато всичко е свършило, той ще трябва да си изпълни своята част от сделката. Щях да се съсредоточа върху това и ще забравя останалото. Той каза, че не е нужно да казвам на всички за това, и щях да го послушам. Разбира се, щеше да бъде много тъпо, ако не помисля за Алис.
Кълънови се прибраха около обяд. Имаше ново, делово чувство около тях и то ме върна към чудовищността на това, което щеше да се случи.
Алис изглеждаше в необичайно лошо настроение. Отбелязах разстройването й за нещо нормално, защото първите й думи към Едуард бяха оплаквания за сработването с вълците.
— Мисля — тя направи гримаса като използва несигурна дума — че ще искаш да се подготвиш за студено време, Едуард. Не мога да видя точно къде си, защото беше с онова куче този следобед. Но бурята, която се задава, изглежда особено лоша на това място.
Едуард кимна.
— Ще вали сняг в планините! — предупреди го тя.
— Ужас, сняг! — промърморих на себе си. Беше юни, за бога!
— Носи си яке! — каза ми Алис. Гласът й беше недружелюбен и това ме изненада. Опитах се да разчета лицето й, но тя се обърна.