Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Погледнах Едуард, а той се усмихваше — каквото и да дразнеше Алис, го забавляваше.
Едуард имаше повече от нужното оборудване, от което да избира; Кълънови бяха редовни клиенти в магазина на Нютон. Той грабна спален чувал, малка палатка и няколко пакета дехидратирана храна — ухилвайки се, когато се намръщих при вида им — и ги напъха в раницата.
Алис се луташе в гаража, докато бяхме там, наблюдавайки приготовленията на Едуард без да каже и дума. Той я игнорираше.
Когато беше готов, Едуард ми подаде мобилния си.
— Защо не се обадиш и не кажеш на Джейкъб, че ще сме готови след час. Той знае къде да ни чака.
Джейкъб не беше у дома, но Били обеща да поразпита, докато не намери подходящ върколак, на който да каже новините.
— Не се притеснявай за Чарли, Бела — каза Били. — Моята част от плана е под контрол.
— Да, знам, че Чарли ще бъде добре. — Не бях сигурна за сигурността на сина му, но не казах нищо.
— Искаше ми се да бъда с другите утре. — Били се засмя неохотно. — Да бъдеш стар е трудна работа, Бела.
Нуждата да се бият сигурно е определяща характеристика на Y-хромозомата. Всичките бяха еднакви.
— Забавлявайте се с Чарли.
— Късмет, Бела! — отговори той. — И… поздрави, ъ, Кълънови от мен.
— Непременно! — обещах, изненадана от жеста.
Когато върнах телефона на Едуард, забелязах. Че той и Алис провеждаха някакъв вид мълчалива дискусия. Тя се вторачваше в него с умолителен поглед. Той се мръщеше, недоволен от това, което тя искаше.
— Били ми каза да ти пожелая късмет.
— Много щедро от негова страна! — Едуард каза, отдалечавайки се от нея.
— Бела, може ли да поговорим насаме? — Алис попита набързо.
— Ще направиш живота ми по-труден, отколкото трябва да бъде, Алис! — Едуард я предупреди през зъби. — Наистина предпочитам да не го правиш.
— Не става въпрос за теб, Едуард — отвърна тя.
Той се засмя. Нещо в отговора й му се струваше забавно.
— Не е! — Алис настоя. — Това са женски работи.
Едуард се намръщи.
— Позволи й да говори с мен! — казах аз. Бях любопитна.
— Изпроси си го! — той измънка. Едуард се засмя отново — наполовина ядосано, наполовина развеселено — и излезе от гаража.
Обърнах се към Алис, притеснена сега, но тя не ме погледна. Лошото й настроение не беше отминало. Тя отиде да седне на капака на нейното Порше с обезсърчено лице. Последвах я и се наведох към бронята до нея.
— Бела? — Алис попита с тъжен глас, тя се премести и се сви срещу мен. Гласът й прозвуча толкова отчаяно, че я прегърнах, за да я успокоя.
— Какво не е наред, Алис?
— Не ме ли обичаш? — тя попита със същия тъжен глас.
— Разбира се, че да. Знаеш го.
— Тогава защо те виждам как се измъкваш, за да отидеш във Вегас и да се ожениш без да ме поканиш?
— О! — измънках аз и почервенях. Можех да видя, че сериозно съм наранила чувствата й и побързах да се защитя. — Знаеш, че не обичам да раздувам нещата. Така или иначе беше идея на Едуард.
— Не ми пука чия е идеята. Как можа да ми го причиниш? Очаквах такива неща от Едуард, но не и от теб. Обичам те като моя собствена сестра.
— За мен, Алис, ти си ми сестра.
— Думи! — тя изръмжа.
— Добре, може да дойдеш! Няма какво да се види!
Тя все още се мръщеше.
— Какво? — попитах аз.
— Колко ме обичаш, Бела?
— Защо?
Тя ме гледаше с умолителен вид, дългите й черни вежди се бяха спуснали към средата и се сливаха, устните и трептяха в крайчетата. Беше сърцераздирателно изражение.
— Моля те, моля те, моля те! — прошепна тя. — Моля те, Бела, моля те — ако наистина ме обичаш… позволи ми да организирам сватбата ти.
— О, Алис! — изстенах, отдръпвайки се и се изправих. — Не! Не ми го причинявай!
— Ако наистина, истински ме обичаш, Бела!
Скръстих ръце срещу гърдите си.
— Това е толкова нечестно. А и Едуард вече пробва това върху мен.
— Обзалагам се, че на Едуард ще му хареса повече, ако е по традиционния начин, макар че никога не ти го е казвал. И Есме — помисли какво ще означава това за нея.
Изстенах.
— Предпочитам сама да се изправя пред новосъздадените.
— Ще съм ти задължена за десетилетие.
— Ще си ми задължена за цял век!
Очите й грейнаха!
— Това да ли означава?
— Не! Не искам да го правя.
— Няма нужда да правиш нищо, просто да изминеш няколко метра и да повтаряш след свещеника!
— Уф! Ъх, ъх!
— Моля те? — тя започна да подскача на място! — Моля те, моля те, моля те, моля те, моля те?