Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Това е непоносимо. Толкова много неща искам да ти дам — и реши да поискаш това. Имаш ли си представа колко болезнено е то, опитвайки се да ти откажа, когато ти пледираш по този начин с мен?
— Тогава не ми отказвай — предложих аз без дух.
Той не отговори.
— Моля те — опитах отново.
— Бела… — той разтресе ръката си бавно, но не се усещаше отказ по лицето му, неговите устни се раздвижиха напред към гърлото ми. Почувствах го повече като предаване. Моето сърце заби силно.
Отново взех каквото преимущество можех. Когато неговото лице се обърна към моето с бавно движение на нерешителност, аз се размърдах бързо в неговите ръце докато устните ми не достигнаха неговите. Неговите ръце сграбчиха моето лице и аз си помислих, че ще ме отблъсне отново.
Грешах.
Неговата уста не беше лека, имаше чисто нова граница на конфликт и отчаяние в начина, по който неговите устни се движеха. Заключих ръцете си около врата му и за моята внезапно прегряла кожа, неговото тяло се усещаше много по студено от когато и да било преди. Аз потреперих, но не беше заради студа.
Той не спря да ме целува. Аз бях онази, която трябваше да се откъсне, задъхана за въздух. Дори и тогава неговите устни не оставиха моята кожа, те просто се преместиха към гърлото ми. Вълнението от победа беше странно голямо, това ме накара да се почувствам силна, смела. Ръцете ми не бяха неустойчиви сега, аз започнах да разкопчавам копчетата на ризата му, този път по-лесно, моите пръсти издириха неговата студена гръд. Той беше толкова красив. Каква беше думата, която той би използвал сега? Непоносим — това беше думата. Неговата красота беше толкова голяма за да бъде понесена…
Поставих неговата уста отново в моята, и той изглеждаше точно толкова нетърпелив, колкото мен. Една от неговите ръце все още беше окупирала моето лице, другата му ръка беше увита около кръста ми, напъвайки ме близо до него. Това го направи малко по-трудно, докато се опитвах да достигна до блузата си, но не невъзможно.
Неговите устни бяха отново на ухото ми.
— Бела — измънка той с топъл и кадифен глас — Ще спреш ли да се опитваш да си свалиш дрехите?
— Ти ли искаш да направиш това? — попитах аз, объркана.
— Не тази вечер — отговори меко той. Неговите устни бяха по-бавни сега срещу моята буза, цялата настойчивост изчезнала.
— Едуард, недей… — започнах.
— Не казвам «не» — увери ме той. — Просто казвам не тази вечер.
Замислих се над това и моето дишане се забави.
— Дай ми една добра причина защо тази нощ не е толкова добра, колкото ще е добра която и да е друга нощ. — Още бях задъхана, това направи провалянето на гласа ми по-малко внушително.
— Не съм вчерашен — подсмихна се в ухото ми. — От двама ни, кой мислиш, че е по-неохотен да даде на другия каквото иска? Ти просто ми обеща да се оженим преди да направиш промени, но ако се откажа тази вечер, какво ми гарантира, че няма да изтичаш до Карлайл сутринта? Аз съм, очевидно, много по-малко неохотен да ти дам каквото искаш. Затова… ти първо.
Издишах със силно пуфтене.
— Трябва първо да се омъжа за теб? — попитах аз невярваща.
— Това е сделката — приеми я или я откажи. Компромис, помниш ли?
Неговите ръце се увиха около мен, и започна да ме целува по начин, който би трябвало да е забранен. Толкова силен — това беше принуда. Опитах да държа главата си ясна… и се провалих бързо и абсолютно.
— Мисля, че това е наистина лоша идея — задъхах се, когато ме остави да дишам.
— Не се учудвам, че се чувстваш по този начин. — Той се ухили. — Мозъкът ти върти само една песен.
— Как се случи това? — измърморих аз. — Мислех си, че владея тази вечер — един път — и сега, всичко внезапно…
— Ти си сгодена — довърши той.
— Ъъъ! Моля те не казвай това на глас.
— Ще изпълниш ли думата си? — попита той и се освободи за да прочете лицето ми. Изразът му беше забавен. Той се забавляваше.
Отразих се в него, опитвайки се да игнорирам начина, по който неговата усмивка накара сърцето ми да се противопостави.
— Ще го направиш ли? — настоя той.
— Ъгх! — изпъшках аз. — Не, няма. Щастлив ли си сега?
Неговата усмивка беше заслепителна.
— Изключително.
Изпъшках отново.
— Изобщо ли не си щастлива?
Той ме целуна отново преди да мога да отговоря. Друга толкова силна целувка.
— Малко — признах, когато успях да проговоря. — Но не за женитбата.
Той отново ме целуна.
— Нямаш ли чувството, че всичко е на обратно? — засмя се той в ухото ми. — Обикновено аз би трябвало да защитавам твоята страна, а ти моята.