Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Няма много обикновени неща около мен и теб.
— Вярно е.
Той ме целуна пак, и продължи докато сърцето ми биеше лудо.
— Виж, Едуард — измънках аз, когато той спря за да целуне дланта на ръката ми. — Казах, че ще се омъжа за теб, и ще го направя. Обещавам. Кълна се. Ако искам ще подпиша договор с собствената си кръв.
— Не е смешно — измънка той срещу вътрешността на китката ми.
— Това, което казвам е — няма да те измамя или нещо подобно. Познаваш ме по-добре от това. Така че, няма никаква причина за чакане. Ние сме напълно сами — колко често се случва това? — и ти си снабден с това голямо и удобно легло…
— Не тази вечер — каза отново той.
— Не ми ли вярваш?
— Разбира се, че ти вярвам.
Използвайки ръката, която той все още целуваше, аз преместих лицето му обратно, където да мога да видя изражението му.
— Тогава какъв е проблемът? Не е като да не знаеш, че ще да победиш накрая — намръщих се и прошепнах: — Ти винаги побеждаваш.
— Просто извърташ моя залог — каза той спокойно.
— Има нещо друго — предположих, очите ми се присвиха. Имаше отбранителност в лицето му, загатнат таен мотив, който се опитваше да скрие зад обичайните си маниери. — Планираш ли да се върнеш към твоята дума?
— Не — обеща той тържествено. — Заклевам ти се, че ще опитаме. След като се омъжиш за мен.
Разтресох главата си и се засмях упорито.
— Караш ме да се чувствам като подлец в мелодрама, извивайки моя мустак, докато се опитвам да открадна добродетелта на някое нещастно момиче.
Неговите очи бяха предпазливи, докато не застанаха пред лицето ми, тогава той бързо се сведе надолу, за да целуне ключицата ми.
— Това е, нали? — краткия смях, който излезе от мен беше повече шокиращ, отколкото забавен.
— Ти се опитваш да запазиш добродетелта си! — Покрих устата си с ръка за да потисна кикотенето, което последва. Думите бяха толкова… старомодни.
— Не глупаво момиче — промърмори срещу рамото ми. — Опитвам се да запазя твоята. И ти го правиш наистина много трудно.
— От всички абсурди…
— Остави ме да те попитам нещо — прекъсна ме бързо. — Водили сме тази дискусия и преди, но ми угоди. Колко души в стаята имат душа? Изстрел към рая или каквото и да има след този живот?
— Двама — отговорих незабавно и яростно.
— Добре. Може и така да е. Сега, има свят пълен с конфликти за това, но мнозинството изглежда, че мисли, че има някои правила, които да се спазват.
— Вампирските правила не са ли достатъчни за теб? Та искаш да се притесняваш за човешките също?
— Няма да боли — сви се той. — Просто за всеки случай.
Отразих се в него през стеснените очи.
— Сега, разбира се, може би е прекалено късно за мен, дори и да си права за моята душа.
— Не, не е — казах аз яростно.
— Тези, които не са убивали вероятно, но ние сме убили много хора, Бела.
— Само лошите.
Той се сви.
— Може би това се брои, а може и да не се брои. Но ти не си убила никого.
— За когото знаеш — промърморих.
Той се усмихна, но другояче, и аз игнорирах прекъсването.
— И аз ще правя всичко по силите си, за да те държа далеч от изкушения.
— Добре. Но ние не се карахме заради убийство — напомних му аз.
— Използва се същия принцип — единствената разлика е в това, че това е единственото нещо, в което аз съм толкова безупречен. Колкото и ти. Не мога ли да оставя едно правило неразрушено?
— Едно?
— Знаеш, че аз съм крал, лъгал, желал… Моята добродетел е единственото, което ми остана.
— Аз лъжа постоянно.
— Да, но ти си толкова лош лъжец, че дори не се брои. Никой не ти вярва.
— Наистина се надявам да грешиш — иначе Чарли е на път да се втурне през вратата със заредено оръжие.
— Чарли е по-щастлив, когато се преструва, че вярва на твоите истории. Той би лъгал себе си пред това да погледне по-отблизо — той ми се ухили.
— Но какво си пожелал? — попитах съмнително. — Ти имаш всичко.
— Пожелах теб — неговата усмивка беше мрачна. — Нямах никакво право да те желая — но се протегнах и те взех. И сега, виж какво става с теб! Опитваш се да съблазниш вампир — той си разтресе главата в лъжлив хумор.
— Можеш да си пожелаеш това, което е вече твое — информирах го. — Освен това, мислех, че се притесняваш за моята добродетел.
— Така е. Ако е твърде късно за мен… Е, проклет да съм ако ги оставя и теб да държат навън.
— Не можеш да ме накараш да ида някъде, където няма да си ти — заклевам се. Това е моята дефиниция за ад. Както и да е, аз имам лесно решение на всичко това, нека никога да не умираме, става ли?