Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Кой е глупавият сега? — усъмних се аз.
— Трябва ли да пратя петиция за да повярваш? Да ти кажа ли имената, които ще бъдат на върха на листа? Знаеш някои от тях, но някои ще те изненадат.
Разтресох главата си срещу гърдите му.
— Ти просто се опитваш да ме притесниш. Нека да се върнем на темата.
Той въздъхна.
— Кажи ми, ако някъде сгреша — опитах се да звуча неангажираща. — Твоите искания са брак — не можах да кажа думата без да направя физиономия — плащане на моето обучение, повече време и ти няма да имаш нищо против, ако моето превозно средство е малко по-бързо — Повдигнах веждите си. — Всичко ли съм разбрала? Това е тежък списък.
— Само първото е искане. Другите са само изисквания.
— И моето искане е…
— Искане? — той стана внезапно сериозен отново.
— Да, искане.
Неговите очи се стесниха.
— Жененето е мое право. Няма да дам, освен ако не получа нещо в замяна.
Той се наведе, за да шепне в ухото ми.
— Не — измънка той нежно. — Не е възможно сега. По-късно, когато не си толкова чуплива. Бъди търпелива, Бела.
Опитах се да държа гласа си стабилен и разумен.
— Но там е проблема. Няма да съм същата, когато съм по-малко чуплива. Няма да съм същата. Не знам коя ще съм тогава.
— Все още ще си Бела — обеща той.
Намръщих се.
— Ако стигна толкова далеч, че да искам да убия Чарли, да искам да пия кръвта на Джейкъб или на Анджела, ако имам шанс — как може това да е истина?
— Това ще отмине. И се съмнявам, че ще искаш да пиеш кучешка кръв — престори се, че трепери при мисълта. — Дори и като новородена ще имаш по-добър вкус от това.
Игнорирах опита му да ме отклони.
— Но винаги ще искам това най-много, нали? — предизвиках го — Кръв, кръв и още кръв! — Дори след 80 години — припомних му. Знаех, че ще бъда себе си… след време. Но аз винаги щях да бъда жадна, повече от всичко останало.
Той не отговори.
— Така че, аз ще съм различна — отклоних аз. — Защото сега, физически, няма нищо друго, което да искам повече от теб. Повече от храна или вода или въздух… — размърдах главата си, за да целуна дланта на ръката му.
Той пое дълбоко въздух. Бях изненадана, че прозвуча неустойчиво.
— Бела, бих могъл да те убия — прошепна той.
— Не мисля така.
Очите му се стегнаха. Той повдигана ръката от лицето ми и я сложи зад себе си. Леглото се разтресе. Нещо тъмно беше в неговата ръка. Беше метално цвете, една от розите, които украсяваха металния пост и покрива на рамката на леглото му. Неговата ръка се затвори за секунда и след това се отвори отново.
Без да казва нищо той ми предложи смачкана неравна бучка от черен метал. Това беше формата от неговата ръка, като парче смачкано тесто в детски юмрук. След половин секунда и формата се срина в черен пясък по неговата длан.
— Не това си мислех. Аз вече знам колко си силен. Нямаше нужда да го чупиш.
— Какво си мислела тогава? — попита той с тъмен глас.
Неговите очи ме гледаха, докато се борех да обясня.
— Очевидно не това, че не си физически способен да ме нараниш, ако искаш… Повече, че ти няма да ме нараниш… толкова много, че знам, че никога няма да го направиш.
Той започна да си тресе главата преда да приключа.
— Може да не стане така, Бела.
— Може — отбелязах аз. — Нямаш по-голяма представа за какво говориш от мен.
— Точно така. Представяш ли си да поема такъв риск с теб?
Вгледах се в неговите очи да дълга минута. Нямаше и следа от компромис.
— Моля те — прошепнах накрая безнадеждно. — Това е всичко, което искам. Моля те — затворих очите си пораженски, чакайки за бързия отказ.
Но той не отговори веднага.
Отворих очите си и неговото лице беше «разкъсано.»
— Моля — прошепнах отново, пулсът ми се покачи. Моите думи се сринаха, докато бързах да взема преимущество в неговите очи.
— Няма нужда да ми гарантираш нищо. Ако не проработи какво трябва, е тогава каквото се случи това е. Нека поне да опитаме… само да опитаме. И ще ти дам това, което искаш — обещах прибързано — Ще се омъжа за теб. Ще те оставя да платиш за Дартмут и няма да се оплаквам за подкупа да ме вкараш вътре. Дори може и да ми купиш бърза кола, ако това те прави щастлив! Просто… моля те.
Неговите ледени ръце ме обгърнаха и устните му бяха на ухото ми, студения му дъх ме накара да затуптя.