Затъмнение

— Какъв е проблемът за още един диамант? Е, предполагам, че пръстена има много диаманти, но мнението ми е, че той вече е сложил един…

— Достатъчно, Алис! — Едуард внезапно я прекъсна. Начина, по който я гледаше… той изглеждаше като вампир. — Бързаме!

— Ще говорим по-късно! — каза Алис. — Едуард е прав! Не трябва да спираме. Трябва да заложиш капан и да направиш лагера преди бурята да дойде. — Тя се намръщи, изражението й беше притеснително, почти нервно. — И, Бела, не забравяй якето. Изглежда, че е голяма студ навън.

— Вече го взех! — Едуард я увери.

— Приятна вечер! — каза тя на сбогуване.

Бяха два пъти по-далеч от сечището от обикновено, Едуард направи голяма обиколка, уверявайки се, че миризмата ми няма да е близо до следата, която Джейкъб ще скрие по-късно. Той ме носеше на ръце, огромната раница беше на моето обичайно място.

Той спря на най-отдалеченото място в сечището и ме пусна.

— Добре! Просто върви на север и докосвай всичко, което можеш. Алис ми даде ясна картина на маршрута им и няма да ни отнеме дълго да го пресечем.

— Север?

Той се усмихна и посочи с пръст правилната посока.

Лутах се между дърветата, оставяйки ярко жълтата светлина от слънчевия ден в сечището след мен. Може би неясното видение на Алис е грешало за снега. Надявах се. Небето беше чисто, въпреки че вятъра духаше силно. Между дърветата беше по-спокойно, но твърде студено за юни — макар и с риза с дълъг ръкав и вълнен пуловер отгоре, все още ми беше студено. Вървях бавно, проследявайки с пръсти всичко наоколо: грубата кора на дърветата, мократа папрат, мъхестите камъни.

Едуард остана с мен, вървейки паралелно около двадесет ярда по-далеч.

— Добре ли го правя? — извиках аз.

— Перфектно!

Имах идея.

— Това ще помогне ли? — попитах като прокарах пръсти през косата си и хванах няколко косъма. Хвърлих ги около папратта.

— Да, това засилва миризмата. Но не е нужно да измъкваш косата си, Бела, и така е добре.

— Имам няколко резервни екстри.

Бях тъжна между дърветата и ми се искаше да мога да хвана Едуард за ръка и да вървим заедно.

Навих още един кичур коса около счупен клон, който пресичаше пътя ми.

— Няма нужда да позволяваш на Алис да прави това, знаеш — каза Едуард.

— Не се притеснявай, Едуард. Няма да те зарежа пред олтара. — Имах странното чувство, че Алис ще го направи по нейния начин, най-вече защото тя беше напълно безскрупулна, когато ставаше въпрос за това, което иска. А също така, защото бях толкова наивна за грешните пътешествия.

— Не за това се притеснявам. Искам да стане така, както желаеш!

Възпрях стона си. Щеше да нарани чувствата му, ако му кажех истината — че нямаше значение, защото всички варианти бяха ужасяващи.

— Е, дори и да е на нейното, може пак да бъде в малък кръг. Просто ние. Емет може да получи духовен патент от Интернет.

Аз се изкикотих.

— Това звучи по-добре.

Нямаше да е толкова официално, ако Емет чете обетите, което беше плюс. Но щях да има проблем с безизразното лице.