Вещерите от Сарамир

— Той си е отишъл — промълви момичето, приближи се до някогашната си прислужница и зарови глава в рамото й.

Асара въздъхна.

— Казах му. За теб, за мен. Трябваше да знае това.

— Татко, майка, баба Коми, Мачим… дори и Мишани. А сега и Тейн — прошепна девойката. — Всички те ме напуснаха по един или друг начин. Колко още трябва да изстрадам, Асара?

— Всеки, с когото станеш близка, ще те изостави, Кайку — рече меко жената, усещайки изблика на неприятни емоции вътре в себе си, — докато не се приемеш такава, каквато си. Би ли предпочела Тейн да те изостави сега… или когато видеше очите ти след пламъците? В него бушуват много противоречия, които трябва да изглади, Кайку. Не се отчайвай. Може и да те намери отново.

Тези думи отприщиха отново сълзите на момичето.

— Мислиш ли, че ще направи така?

— Може би — рече Асара, а дъхът й оживяваше нежните коси на девойката. — А може би не. Той се учи и приема. Навярно в него има повече, отколкото съм си мислела. — Тя постави ръка върху главата на момичето и започна да я гали нежно. — Ти не си сама. Ала трябва да избереш да бъдеш Различна, Кайку. Престани да мислиш, че си една от тях. Сега те те ненавиждат. Те са като Мишани — дори и най-преданите ти приятели сред тях ще ти обърнат гръб. Ти нямаш никого, освен себеподобните си. А сега поне имаш мен.

Кайку се отдръпна от рамото на спътничката си и изтри очи с опакото на китката си. Усещаше погледа на Асара в тъмното, макар че виждаше само едва забележимото блещукане на нейните неестествени, зорки като на котка очи.

„Не, поправи се тя. Не неестествени. Красиви. Тя никога няма да се страхува от мрака като мен.“

— Ти си нещо много повече от тях — продължаваше събеседничката й. — Забрави всички ограничения и правила, които си научила. Нямаш никаква нужда от тях; използвай ги само когато е необходимо да се слееш с онези, които са ги измислили. Защо трябва да се съобразяваш и подчиняваш на онова, което са те научили, когато собствените ти учители биха те убили, стига да можеха? Не ги слушай повече. Не им се подчинявай. Отвърни на удара.

— Отвърни на удара — продума Кайку, а пръстите й докосваха шията на Асара. Бе зашеметена от думите на някогашната си прислужница, сърцето й щеше да се пръсне от вълнение, а душата й се разкъсваше едновременно от страх, възторг, тревога и усещане за свобода, каквото не беше изпитвала никога преди. За миг преградата между тях като че ли изчезна и споделяната топлина от телата им изведнъж стана наелектризиращо неустоима, а всички неща станаха позволени. В този миг Кайку прилепи устни към тези на Асара, която тъкмо се устремяваше към нея, понесена от същата вълна.

Те се разтопиха в едно цяло, притиснали гладката си кожа една към друга. Устните им бяха изсъхнали от вятъра, ала веднага се навлажниха от пламъка на страстта, а езиците им се докоснаха и преплетоха. Ръката на момичето се плъзна около извивката на талията на красавицата, погалвайки стегнатото й бедро, усещайки гъвкавите мускули под кожата й. Асара хвана Кайку за врата и се претърколи така, че девойката да остане под нея, долавяйки как дишането й се учестява в мрака. Тя възседна спътничката си и момичето почувства горещите й длани върху лицето си, нежните пръсти, които пробягаха по раменете й, обгърнаха гърдите й, погалиха връхчетата им и се спуснаха по плоския й корем.