Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Каза ли кога ще се върне? — попита тя Майлс.
— Мисля, че мистър Лейтимър ще отсъства няколко дни — отговори лакеят. — Той поръча Оли да ви вози с каретата, където пожелаете.
През следващите дни Алена се занимаваше предимно с Минди, но беше недоволна. Без Коул къщата й изглеждаше чужда. По време на неговото отсъствие се появиха зловещи предзнаменования. От бившата спалня на Роберта долитаха странни звуци, за които Алена не можеше да намери обяснение. Веднъж тя чу зад затворената врата някой да си тананика и си спомни, че Роберта не можеше да изпее и най-простата песничка.
Друг път тъкмо излизаше от стаята си, когато видя, че под вратата на Роберта се процежда светлина. Веднага след това се чу шум от счупено стъкло. Солджър, който обикновено спеше до леглото на Алена, изръмжа заплашително. Тогава Алена събра всичкия си кураж и бутна вратата, но за нейна най-голяма изненада тя беше залостена отвътре.
— Стой тук и пази! — Заповяда Алена на кучето и се върна в стаята си, за да си наметне пеньоара. След това изтича надолу по стълбата и вдигна Майлс от леглото.
— Ако е имало в стаята, той трябва да е още вътре, тъй като Солджър през цялото време пазеше пред вратата — обясняваше тя на сънения прислужник.
Майлс натисна дръжката на вратата. Тя се отвори.
Напълно объркана, Алена последва слугата в тъмната стая. Посрещна ги студен полъх, който сякаш идваше от вътрешността на гробницата. Алена потрепери.
Майлс запали лампата и претърси цялата стая. Вътре нямаше никой.
— Кълна се, че видях светлина под вратата. Освен това чух как се счупи нещо стъклено — извика поразена Алена.
Не откриха нито парченце счупено стъкло, но Майлс не се осмели да се усъмни в твърденията на своята господарка. От друга страна, не му стана ясно как е възможно някой просто да се разтвори във въздуха.
— Извинявай, че те събудих — каза накрая Алена, сломена и безпомощна. Какво ли щяха да си помислят слугите за нея?
— Няма нищо, мадам — отвърна Майлс приветливо. — Не знам какво става тук, но вярвам на всяка ваша дума.
Алена го дари с признателна усмивка.
— Благодаря ти, Майлс.
— Опитайте се да си починете, мадам. С пазач като Солджър няма от какво да се боите.
В къщата отново настъпи тишина. Алена бързо се успокои, но преди да заспи, си помисли колко добре би било пак да чува стъпките на Коул долу в салона.
През втората нощ след този случай Алена се събуди от скърцането на пода в коридора. Козината по врата на Солджър беше настръхнала. С един скок той достигна вратата, застана там и заръмжа. Навън се чуваше шум от бързо отдалечаващи се стъпки. Когато Алена отвори широко вратата, коридорът беше пуст. Душейки, кучето проследи невидимата следа и заведе Алена отново до затворената врата за стаята на Роберта, но вътре всичко си беше непроменено както винаги. Алена се радваше, че голямото куче се беше привързало към нея и вярно я пазеше. През следващите дни тя обиколи с Минди и Солджър хълмовете около къщата, за да се поразсее малко от зловещата атмосфера на Лейтимър Хаус.
Към края на седмицата Алена отново беше събудена от тих шум, но този път той идваше от спалнята на Коул. Солджър скимтеше пред междинната врата и драскаше с лапа по нея. Когато Алена натисна дръжката на вратата, кучето профуча покрай полата й и заподскача с неприкрита радост около Коул, който стоеше пред гардероба и тъкмо разкопчаваше ризата си. Той поздрави жена си с любезна усмивка.
— Коул! — извика Алена щастливо и се засмя от облекчение.
— Току що пристигам. Извинявай, ако съм те събудил и стреснал — каза той.
— Как се радвам, че най-после си тук! Полека-лека почвам да виждам призраци в тази къща, когато съм сама.
— Значи все пак съм те изплашил?
— О, не, наистина не. Но без теб къщата ми се струва прекалено голяма. Освен това е пълна с тайнствени нощни шумове. Когато те няма, се чувствам съвсем чужда тук.
Коул не отговори нищо, само я погледна изпитателно.
Тя се обърна и побърза да се прибере в собствената си стая.
На другата сутрин, тъкмо когато Алена се обличаше, от банята се чу яростна ругатня. Обезпокоена, тя почука на вратата и попита:
— Коул! Какво става?
Чу неясен отговор, който прозвуча по-скоро като стенание, и почука отново.
— Ако не ми кажеш веднага какво има, ще вляза, Коул!
Тогава вратата се отвори и Коул застана пред нея. Беше препасал една кърпа около хълбоците си и притискаше друга към дясната си буза, което обаче не му попречи да погълне с поглед полуголата й фигура.
— Помислих, че си се наранил — каза Алена и кръстоса ръце пред гърдите си.