Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Да, зад пурпурната завеса. Тежката пурпурна завеса в съзнанието й, която сама си бе създала — навярно с помощта на Скот и със сигурност с мълчаливото му съгласие.
„Поглеждала съм зад нея и преди.“
Така ли беше? Да.
„И мога да го направя отново. Да погледна зад нея или да я разкъсам, ако се наложи.“
Въпрос — дали двамата със Скот бяха говорили за Бумна луна след онази нощ в хотел „Еленови рога“? „Едва ли“ — помисли си тя. Разбира се, двамата имаха кодови думички и Бог й бе свидетел, че тези думички изплуваха от пурпура, когато тя не можеше да открие Скот в търговските центрове и малките магазинчета… в деня, в който медицинската сестра не го намери в идиотското болнично легло… и онзи път, когато лежеше на асфалта на паркинга, след като Герд Алан Коул бе стрелял в него… и Кентьки…, когато той бе на смъртно легло…
„Стига, Лизи! — хорово извикаха гласовете. — Не бива, малка Лизи! Mein Gott, няма да посмееш!“
Тя се бе опитала да забрави Бумна луна дори и след онази зима през 1996 година, когато…
— Когато отново отидох там. — Тихият й глас отекна ясно и отчетливо в кабинета на мъртвия й съпруг. — През онази зима отново отидох там. Отидох, за да го върна.
Изговори го и светът не рухна. От стените не се материализираха хора с бели престилки, за да я отведат в лудницата. Нещо повече — сякаш й стана по-добре и вероятно това не биваше да я изненадва. Може би истината е един бум и единственият й стремеж е да излезе наяве.
— Добре, излезе наяве… поне част от нея, историята на Пол… мога ли вече да пийна глътка вода?
Никой не й забрани и като се хвана за Големия Дъмбо Джъмбо, Лизи се изправи на крака. Тъмните криле отново се разпериха, но тя наведе глава, за да осигури максимален приток на кръв към жалкото си подобие на мозък, и този път се пребори доста по-бързо с прималяването. Тръгна към нишата-барче, следвайки собствената си кървава диря. Пристъпваше бавно, разкрачила широко крака, все едно беше бабичка, на която са й откраднали бастуна.
Добра се до целта си, като спря само да погледне чашата на пода. Не искаше да я докосва, ето защо извади друга от бюфета (с дясната си ръка, понеже в лявата продължаваше да стиска окървавеното парче жълт плат) и завъртя крана на студената вода. Сега струята потече веднага и тръбите не се задавиха нито веднъж. Лизи отвори огледалната вратичка на аптечката и веднага намери онова, което търсеше — шишенцето екседрин на Скот. Отварянето му изобщо не я затрудни, въпреки че капачката бе направена така, че да не осигурява лесен достъп за деца. Намръщи се от мириса на оцет, провери срока на годност на лекарството (ЮЛИ 05) и си каза: „Добре, де — девойката трябва да направи това, което се иска от нея.“
— Мисля, че Шекспир го е казал — изхриптя и глътна три таблетки. Не знаеше дали ще й помогнат, ала водата й се стори божествена и тя пи, докато стомахът я заболя. Подпря се на ръба на масата и постоя така известно време, докато спазъмът отмина. Остана само паренето от удара по лицето и къде-къде по-силната болка, пулсираща в обезобразената й гърда. Хрумна й, че в къщата вероятно би могла да намери нещо доста по-силно от стимуланта на Скот (е, макар и с изтекъл срок на годност) — например викодина на Аманда, останал след последния й опит за самонараняване. Дарла също държеше у дома известно количество от тези болкоуспокояващи. Единодушно и трите бяха стигнали до извода, че Аманда не бива да има достъп до силни лекарства, защото току-виж я хванали бесните и тя реши да изгълта всичко наведнъж. Да изпие една текила на здрачаване.
Лизи знаеше, че скоро ще се опита да стигне до къщата — и до викодина, — но не веднага. Движейки се все така предпазливо, стиснала чашата с вода в едната си ръка и жълтото парче плат в другата, тя се добра до прашната змия от книги и приседна до нея, докато подействат трите екседрина с изтекъл срок на годност. И докато чакаше, мислите й отново се върнаха към онази нощ, когато бе намерила Скот в спалнята за гости…, когато телом беше там, но всъщност си бе отишъл.
„Мислех само, че сме сам-сами. Вятърът, проклетият вятър…“
23.
Тя слуша как този вятър убиец вие около къщата, слуша как снежните гранули се блъскат в прозореца и знае, че са сами и никой няма да им помогне — никой няма да й помогне. Мислено отново се връща към онази нощ в Ню Хампшир, когато времето сякаш бе спряло, а луната разсейваше сенките с изменчивото си сияние. Помни как бе понечила да го попита наистина ли може да я вземе със себе си, но се отказа, понеже си даде сметка, че подобни въпроси задаваш само за да спечелиш време… а това се прави само в случаите, когато сте от различните страни на барикадата, нали така?