Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Успех, самозванецо — промълви Календбор и също се извърна кръгом. Останалите лордове безмълвно го последваха с чаткащи брони.
Бен се озова сам в предната част на подиума и стоя известно време загледан подире им. После безнадеждно поклати глава. И без това не разчиташе на тяхната помощ.
Гръмотевица разтърси подиума из основи и бе погълната в земята като дълго потискан ропот. Слабата сребриста светлина на зората изчезна сред внезапно падналите сенки.
— Ваше величество — дръпнете се! — Куестър се озова до него. Сивата му мантия плющеше на вятъра. Уилоу също се появи, последвана от Абърнати и коболдите. Те го наобиколиха, сякаш да го предпазят, здраво стискайки ръцете му. Буниън и Парснип яростно съскаха.
Мракът се сгъсти.
— Всички се отдръпнете! — викна им Бен. — Веднага слезте от подиума!
— Не, ваше величество! — викна в отговор Куестър, като клатеше категорично глава.
Никой не искаше да му се подчини и той най-сетне сви рамене и ги остави да правят каквото щат. Вятърът започна свирепо да вие.
— Нали ви казах да се отдръпнете, дявол да го вземе! Веднага да се махате от мен!
Абърнати се отдалечи. Коболдите оголиха дългите си зъби срещу вятъра и мрака, колебаейки се какво да правят. Бен сграбчи Уилоу и я предаде в ръцете им, като ги отстрани и тримата. Те се отдалечиха, а Уилоу, разстроена, се озърташе назад като обезумяла.
Куестър Тюс не искаше да отстъпи.
— Аз мога да помогна, ваше величество! Вече владея магията и…!
Бен го хвана за раменете и го разтърси, като се бореше срещу вятъра, който нахлуваше от пъкъла с всичката си сила.
— Не, Куестър! Този път никой няма да остава с мен! Веднага слез от подиума!
Той отхвърли магьосника с един замах на метър и половина-два и му махна да върви. Куестър метна поглед назад, видя решимостта в очите на Бен и се отдалечи.
Бен остана сам. Лордовете на Зеленоречието и техните рицари, както и Речният господар и неговите вълшебни създания се сгушиха сред сенките на гората, като криеха лица от мрака и вятъра. Куестър и останалите клекнаха край подиума. Знамената плющяха и се вееха на вятъра. Сребристите им пилони се клатушкаха и огъваха. Гърмът отекваше страховито и нестихващо.
Бен целият се тресеше. Страхотни специални ефекти, помисли си по най-абсурден начин той.
Сенките и мъглите се виеха и срещаха в отсрещния край на поляната, отделяйки хората от вълшебните същества, свити сред дърветата. Гърмът трещеше като експлозия.
В този момент изникнаха демоните — орда тъмни, безформени силуети, които сякаш изникнаха от нищото и се изсипаха от мрака. Змейовете, които бяха възседнали, ръмжаха и риеха земята, а броните и оръжията им потракваха и пукаха като кокали. Ордата се разрастваше и се разливаше като петно на фона на крехката изгряваща светлина, като напредваше към подиума и задръстваше редовете с възглавнички за коленичене.
Гърмът и вятърът заглъхнаха и във внезапно настъпилата тишина се чуваше само шумно дишане и ръмжене. Демоните бяха заели почти цялата Престолнина. Бен Холидей и малката му шайка приятели се оказаха остров сред море от тъмни силуети.
Посред редиците на армията се отвори коридор и през отвора се стрелна огромно крилато създание — наполовина змия, наполовина вълк, което носеше на гърба си едно бронирано чудовище. Бен си пое дълбоко дъх и се изпъчи решително.
Железният Марк се бе изправил насреща му.
МЕДАЛЬОНЪТ
Това бе най-страшният миг, който Бен Холидей бе преживявал.
Железният Марк пришпорваше вълка-змей през редовете на демоните и бавно скъсяваше разстоянието помежду им. Черната ризница бе продупчена и протрита, но грозно проблясваше в полуздрача. Оръжията стърчаха от калъфките и коланите — мечове, бойни секири, ками и още половин дузина други. По ръцете и краката, както и по гърба на Марк, имаше цяла редица шипове, щръкнали като бодлите на бодливо свинче. Забралото на шлема с черепа на смъртта бе спуснато, но през железните му процепи просветваха яркоалените му очи.
Бен не беше забелязал по-рано, че Марк е поне два и половина метра висок. Беше грамаден.
Вълкът-змия вдигна шипестата си глава, огромните му челюсти се раззинаха и зъбите се оголиха. Той просъска и звукът приличаше на пара, изпусната под високо налягане. Близна със змийския си език утринния въздух.
Звукът от дишането на демоните отекна като бърз и пронизителен отговор.
Бен остана внезапно като парализиран. И преди се бе чувствал уплашен от съществата, които бе срещал, и опасностите, на които се бе натъквал през краткия си престой в Ландовър — но никога като сега. Смяташе, че може да бъде равен в тази борба, но не беше. Марк щеше да го унищожи и той не знаеше как да му попречи. Беше обзет от страх, застинал като животно, хванато най-сетне натясно от най-големия си враг. Бе готов да побегне на минутата, но не можеше. Можеше само, да стои там и да гледа как демонът го приближава, чакайки неминуемата си гибел.