Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя се провря до умивалника, изми се и изтри зъбите си със сол и сода. Водата не беше гореща, но не можеше да се нарече и студена. Тя съблече подгизналата си риза и изрови от един от сандъците чиста, извади и четка за коса и огледало. След като се погледна, тутакси съжали, че си беше разплела плитката, за да спи по-спокойно. Не беше помогнало, а сега косата й висеше разчорлена до кръста. Тя седна на сандъка и се зае усърдно да осигури на косата си полагащите й се сто вчесвания.
Три белега минаваха по шията й и изчезваха под ризата. Не бяха толкова зачервени, колкото можеше да са, благодарение на мехлема от церовник, който си беше взела от онази Макура. Беше казала на Елейн, че се е одрала в къпини. Глупаво — подозираше, че Елейн се е досетила, че не е вярно, въпреки приказките й, че е обикаляла из градините на Кулата, след като Егвийн си е отишла — но беше твърде объркана, за да мисли с ума си. Няколко пъти се беше сопнала на приятелката си без никаква причина, освен че продължаваше да си мисли за лошото държане на Мелайне и Егвийн. „Не че много ще й навреди да й се понапомни, че тук не е никаква щерка-наследница.“ Но все пак момичето не беше виновно. Трябваше да й се извини някак си.
Елейн стана и също започна да се мие.
— Продължавам да си мисля, че моят план е най-добър — каза момичето, докато си бършеше лицето. Гарвановочерната й прическа изобщо не изглеждаше разбъркана, въпреки къдриците й. — По моя начин можем да стигнем в Тийр много по-бързо.
Нейният план беше да изоставят каретата щом стигнат Елдар, в някое малко селце, където нямаше да има толкова Бели плащове, и не по-маловажно — очи и уши на Кулата. Там щяха да вземат кораб по реката до Ебу Дар, откъдето можеха да хванат някой кораб за Тийр. А че трябваше да отидат в Тийр, вече нямаше никакво съмнение. Трябваше на всяка цена да избегнат Тар Валон.
— И колко време ще мине, докато някой кораб спре там, където сме ние? — попита търпеливо Нинив. Беше си въобразявала, че по всичко това вече са се разбрали, преди да заспят. Поне според нея беше така. — Ти самата каза, че не всеки кораб ще спре. А колко дълго ще чакаме в Ебу Дар, докато намерим кораб за Тийр? — Тя остави четката и започна да си заплита плитката.
— Селяните обикновено провесват флаг, ако искат някой кораб да се отбие, и повечето спират. А в пристанище като Ебу Дар винаги ще се намерят кораби за навсякъде.
Сякаш беше обикаляла пристанищата преди да напусне Кулата заедно с Нинив. Елейн непрекъснато си въобразяваше, че това, което не е научила за света като щерка-наследница на Андор, го е научила в Кулата, въпреки многобройните доказателства за обратното. И как смееше да й държи този поучителен тон!
— Едва ли ще можем да намерим това събиране на Сините на някой кораб, Елейн.
Собственият й план беше да си запазят каретата, да прекосят останалата част от Амадиция, а след това Алтара и Муранди, до Фар Мандинг, сред хълмовете на Кинтара, след което — през равнините на Маредон и в Тийр. Това определено щеше да им отнеме повече време, но освен възможността по някакъв начин да намерят това събиране, каретите много рядко потъваха. Тя можеше да плува, но се чувстваше много неудобно, когато наоколо не се вижда суша.
Елейн си смени долната риза и застана зад нея да й помогне с плитката. Нинив не можеше да я излъже човек — пак щяха да й приказват за кораби. Стомахът й изобщо не обичаше кораби. Не че това беше повлияло на решението й, разбира се. Ако можеше да накара Айез Седай да подкрепят Ранд, по-дългото пътуване щеше да си струва.
— Спомни ли си името? — попита Елейн, докато заплиташе плитката й.
— Поне си спомням, че имаше име. Светлина, дай ми малко време. — Сигурна беше, че имаше някакво име. Градче някакво трябваше да е, или голям град. Не беше възможно да е видяла името на някоя страна и да го забрави. Тя вдиша дълбоко, за да се успокои, и продължи с малко по-умерен тон. — Ще си го спомня, Елейн. Просто ми дай време.
Елейн изхъмка и продължи да сплита плитката й. След малко каза:
— Смяташ ли, че наистина е било разумно да пратиш Биргит да търси Могедиен?
Нинив я изгледа накриво в огледалото.
— По-добре ние да я намерим, отколкото тя нас.
— Сигурно си права. Но какво ще правим, като я намерим?