Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Разправям откъде сме и къде отиваме и като си тръгваме, Джон казва, че се надява да сме си отпочинали. Когато минаваме под големите дървета, Крис маха с ръка, а той се усмихва и маха в отговор.
Пустинният път се вие през скалисти клисури и хълмове. Досега не сме минавали през толкова безводен край.
Сега искам да поговоря за капаните на истината и мускулните капани и после ще сложа край на днешната шъто̀куа.
Капаните на истината са свързани с данни, които се обработват и се намират във вагоните на влака. С по-голямата част от тези данни успешно се справят конвенционалната дуалистична логика и научният метод, за който стана дума по-рано, точно след Майлз сити. Но има един капан, с който те не могат се справи — капанът на истината, заложен от логиката „да-не“.
Да и не… това или онова… едно или нула. На основата на това елементарно двучленно разграничение е изградено цялото човешко знание. Пример за това е компютърната памет, която съхранява всичките си знания под формата на двоична информация. Тя съдържа единици и нули. И това е всичко.
Понеже не сме свикнали, обикновено не забелязваме, че има и трети възможен логически член, равен на „да“ и „не“, който е в състояние да разшири мирогледа ни в едно непознато направление. Ние дори нямаме термин за него, затова ще трябва да използувам японското Му.
Му означава „ни-що“. Както и качеството, то сочи извън процеса на дуалистичното разграничаване. Му просто казва: „Няма определение; нито едно, нито нула, нито да, нито не.“ То заявява, че контекстът на въпроса е такъв, че положителен или отрицателен отговор би бил грешен и не трябва да се дава. „Вземете си въпроса обратно“ — казва то.
Му идва много на място, когато съдържанието на въпроса става прекалено малко за истината на отговора. Когато попитали дзен-монаха Джошу дали кучето крие в себе си същността на Буда, той казал „му“, което ще рече, че както и да отговори, ще отговори неправилно. Природата на Буда не може да бъде обхваната с въпроси, чийто отговор е „да“ или „не“.
Че Му съществува в природата, изследвана от науката, е очевидно. Само че както обикновено ние по наследство сме обучени да не го забелязваме. Например непрекъснато се повтаря, че веригите на компютъра показват само две състояния — напрежение за единица и напрежение за нула. Това е глупаво!
Всеки техник по електроника знае друго. Опитайте да откриете напрежение за единица или нула, когато е изключена енергията. Веригите са в състоянието му. Не дават едно, не дават нула, намират се в неопределено състояние, което няма смисъл от гледна точка на единици и нули. Волтметърът в много случаи показва основно неопределено състояние, при което техникът изобщо не разчита характеристики на компютърните вериги, а тези на самия волтметър. Станало е така, че състоянието на лишаване от енергия е част от контекст, по-обширен от контекста, при който състоянията единица и нула се считат универсални. А има и много други състояния на компютъра освен изключването на енергия, при които се дават отговори му поради по-обширен контекст от този на единично-нулева универсалност.
Дуалистичното съзнание има склонност да гледа на му-положенията в природата като на контекстуална измама или ирелевантност, но му се среща във всички научни изследвания и природата не мами и нейните отговори никога не с ирелавантни. Голяма грешка е, един вид нечестност, да се пускат му-отговорите на природата в глуха линия. Признаването и оценката на тия отговори би сторило много за приближаване на логическата теория до експерименталната практика. Всеки лабораторен учен знае, че много често резултатите от експериментите, от които се очаква отговор на „да-не“ въпроси, дават отговор Му. В тия случаи той приема, че експериментът е зле замислен, сърди се на себе си заради глупостта си и в най-добрия случай решава, че „пропиленият“ експеримент, дал отговор Му, е нещо като празен оборот на колелото, който може да го предпази от грешки при планирането на бъдещи „да-не“ експерименти.
Недооценяването на експеримента, довел до отговор Му, не е оправдано. Отговорът му е важен отговор. Той е съобщил на учения, че съдържанието на въпроса е твърде ограничено за отговора на природата и че трябва да разшири това съдържание. Много важен отговор! Неговата представа за природата е в огромна степен разширена от този отговор, което е и главната цел на експеримента. Може да се изведе убедително доказателство за твърдението, че науката се обогатява от му-отговорите повече, отколкото от отговорите да или не. Да или не потвърждават или отхвърлят една хипотеза. Му е „феноменът“, който най-вече вдъхновява научното търсене! Тук няма нищо тайнствено или неясно. Просто нашата култура ни е покварила да подценяваме този феномен.