Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Преобладаващото мнозинство факти, образите и звуците, които ни заобикалят във всеки миг, и отношенията помежду им, както и всичко в паметта ни — тия неща нямат качество, всъщност имат отрицателно качество. Ако се струпат наведнъж, съзнанието ни ще бъде така задръстено от безсмислени данни, че няма да можем ни да мислим, ни да действуваме. Затова предварително подбираме на базата на качеството или, ако използуваме думите на Федър, коловозът на качеството предварително подбира кои данни ще осъзнаем и този подбор се прави по такъв начин, че най-добре да се съчетае онова, което сме, с онова, в което се превръщаме.
Ако се хванете в този капан на стойностна закостенялост, трябва да забавите хода — вие, така или инак, ще го забавите, искате или не, — но забавете ход нарочно и изучете отново неща, които сте изучавали по-рано, за да разберете дали онова, което сте смятали за важно, е наистина важно… и просто… просто се повгледайте в машината. Няма нищо лошо в това. Гледайте я, както гледате кордата при риболов и не след дълго — в това можете да сте сигурен, както ще съмне — ще се натъкнете на малък процеп, на един мъничък факт, който скромно и боязливо ви пита дали не се интересувате от него. Такъв е светът — безкраен хепънинг. Заинтересувайте се от него.
Отначало се опитайте да разберете този нов факт не толкова с оглед на вашия голям проблем, колкото заради самия него. Проблемът може да не е така голям, както вие си мислите. А и фактът може да не е така дребен, както ви се струва. Може това да не е фактът, който ви трябва, но най-малкото трябва напълно да се убедите в това, преди да го изоставите. Често пъти, преди да сте го изоставили, ще откриете, че той си има приятели, които са точно до него и внимават каква е реакцията ви. Сред тия приятели може да е фактът, който търсите.
След известно време може да забележите, че пролуките, до които се добирате, са по-интересни от първоначалната ви цел да поправите машината. Когато това стане, значи сте достигнали до една важна точка. Сега вече не сте просто мотоциклетен техник, вие сте и мотоциклетен учен и напълно сте преодолели капана за находчивост, поставен ви от стойностната закостенялост.
Пътят отново се е издигнал сред боровете, но от картата разбирам, че няма да е за дълго. Подминаваме крайпътни реклами за летовища. Край тях — почти част от самата реклама — няколко деца. Събират шишарки. Махат ни. Когато най-малкото от тях — то е момченце — вдига ръчичка да ни махне, изпуска всичките си шишарки.
Все ми се ще да се върна към онова сравнение с лова на факти. Просто виждам как някому се ще да ме попита: „Добре де, но кои факти се опитваш да уловиш? Сигурно не е толкова просто.“
Обаче отговорът е, че ако човек знае кои факти иска да улови, той вече няма нужда да ги лови. Хванал ги е. Опитвам се да измисля конкретен пример…
Могат да се дадат най-различни примери, свързани с поддържането на мотоциклет, но най-поразителният пример за стойностна закостенялост, който ми идва наум, е оня стар маймунски капан в Южна Индия, чието успешно действие разчита на стойностната закостенялост. Капанът се състои от издълбан кокосов орех, привързан с верига към един кол. В ореха има ориз, до който може да се стигне през малка дупка. Дупката е достатъчно широка, за да може ръката на маймуната да проникне вътре, но твърде малка, за да излезе юмрукът, стиснал ориз. Маймуната бърка вътре и изведнъж се хваща в капана — вкарана там единствено от собствената си стойностна закостенялост. Тя не може да преоцени ориза. Не може да разбере, че свободата без ориз е по-скъпа от пленничеството с него. Селяните идват да я хванат и отведат. Идват все по-близо… по-близо… сега! Какъв най-общ съвет — не конкретен, — какъв най-общ съвет бихте дали на бедната маймуна при тия обстоятелства?
Струва ми се, че ще кажете точно това, което казах аз за стойностната закостенялост, може би малко по-настойчиво. Съществува един факт, който тази маймуна би следвало да знае: ако разтвори ръка, тя е свободна. Но как да открие този факт? Като се освободи от ценностната закостенялост, която постави ориза над свободата. Как трябва да стори това? Ами някак си трябва умишлено да забави ход, да се върне към въпроси, които е изучавала по-рано, и да види дали онова, което е смятала за важно, действително е важно и да, просто да спре да се дърпа и да се вгледа в кокосовия орех за известно време. Не след дълго ще забележи пукнатина от един малък факт, който се пита дали тя не се интересува от него. Тя ще трябва да опита да разбере този факт не толкова с оглед на голямата си задача, колкото заради самия него. Задачата може да не е чак толкова голяма, колкото тя си мисли. А и фактът може да не е така дребен, както тя смята. Това е горе-долу цялата обща информация, която можете да й дадете.