Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Най-добрият начин да се отскубнете от този кръг според мен е да се справите с потиснатостта си върху хартия. Прочетете всяка книга и списание по въпроса, които ви попаднат. Потиснатостта ви улеснява това и колкото повече четете, толкова повече се успокоявате. Трябва да помните, че преследвате покоя на духа, не само поправката на машината.
Когато започвате поправката, можете да отбележите върху листчета всичко, което ще направите. След това ги подреждате в правилен порядък. Забелязвате, че ги нареждате и пренареждата отново и отново заедно е нови и нови идеи, които ви хрумват. Времето, изразходвано по този начин, обикновено ви се надплаща с време, спестено при работата, и ви предпазва от извършването на прибързани неща, които след това пораждат проблеми.
Можете донякъде да намалите своята потиснатост с мисълта, че няма жив механик, който от време на време да не оплеска някоя работа. Главната разлика между нас и професионалистите е, че когато те сторят това, вие никога не го научавате — само го плащате с допълнителни суми, разпределени по всичките ви сметки. Когато направите грешката сам, то поне имате преимуществото да научите нещо.
Отегчението е друг капан, който ми идва наум. Той е обратното на потиснатостта и обикновено придружава неприятностите, породени от егото. Отегчението означава, че сте излезли от коловоза на качеството, не съзнавате нещата със свежа глава, загубили сте „разума си на начеващ“ и мотоциклетът ви се намира в сериозна опасност. Отегчението означава, че запасът ви от находчивост е малък и трябва да се допълни, преди да правите каквото и да било.
Когато сте отегчен, спрете! Идете на естраден концерт. Пуснете телевизора. Кажете „стига за днес“. Правете каквото и да е, само не пипайте машината. Ако не спрете, следващото нещо, което ще стане, е Голямата грешка и тогава цялото отегчение заедно с Голямата грешка ще се съберат заедно в един хубав ритник, който ще ви избие цялата находчивост и тогава наистина ще спрете.
Любимото ми лекарство против отегчение е сънят. Много е лесно да заспи човек, когато е отегчен, и много трудно да бъде отегчен след продължителна почивка. Следващото ми любимо лекарство е кафето. Обикновено държа кафеварката постоянно включена, когато работя по машината. Ако тия неща не помагат, това може да означава, че ви тревожат по-дълбоки качествени проблеми и ви отвличат от онова, което е пред вас. Отегчението е знак, че трябва да насочите вниманието си към тия проблеми — вие, така или иначе, това правите — и да ги овладеете, преди да продължите с мотоциклета.
За мен най-отегчителната задача е миенето на машината. Изглежда такава загуба на време. Подкарате ли я пак — веднага става пак мръсна. „БМВ“-то на Джон винаги свети. Наистина изглежда добре, докато моето постоянно прилича на малко раздрънкано нещо. Това е класическият разум в действие, отвътре работи много добре, а отвън не изглежда кой знае какво.
Един цяр срещу отегчението при определени видове работа, като гресирането, смяната на маслото и регулирането, е да бъдат превърнати те в нещо като ритуал. Правенето на непознати неща си има своя чар, както и правенето на познати. Чувал съм, че съществуват два вида заварчици: заварчик производственик, който не обича завързани работи и му харесва да прави едно и също нещо отново и отново; и заварчик по поддържането, който ненавижда да прави едно и също нещо два пъти. Поуката беше: когато се уговаряш със заварчик, да провериш какъв е, защото двата типа не са взаимозаменяеми. Аз съм във втората група и може би затова предпочитам повече да се занимавам с повреди, за разлика от повечето хора, и не обичам миенето, за разлика от мнозинството. Когато мия, съм като хората, които ходят на църква — не толкова за да научат нещо ново, макар да дебна за нови неща, а за да се запозная още веднъж с познатите. Понякога е приятно да вървиш по утъпкани пътеки.
Дзен има да каже нещо по въпроса за отегчението. Основното занимание там, „простото седене“, би трябвало да е най-отегчителното нещо на Земята — ако не бе индуистката практика на жив заровен. Почти нищо не прави човек: не се движи, не мисли, няма грижа за нищо. Има ли нещо по-отегчително? А все пак в центъра на това отегчение е самото онова нещо, на което дзен-будизмът иска да ни научи. Какво е то? Кое е онова нещо в самия център на отегчението, което не виждаме?