Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
При Преъри сити пак сме излезли от планинските гори и се намираме в градче — средище на суха равнина, с широка главна улица, която минава право през центъра и излиза пак в прерията. Насочваме се към един ресторант, но той е затворен. Пресичаме широката улица и опитваме в друг. Вратата е отворена, сядаме и поръчваме малцово мляко. Докато чакаме, изваждам планчето на писмото, което Крис искаше да напише на майка си, и му го давам. За моя изненада той работи по него, без да задава много въпроси.
Продължавам да чувствувам, че фактите, за които съм тръгнал на лов във връзка с Крис, са също под самия ми нос, но някаква стойностна закостенялост ми пречи да ги забележа. Понякога сякаш се движим успоредно вместо заедно и от време на време се сблъскваме.
Неприятностите му в къщи започват, когато ми подражава, като се опитва да нарежда на другите, както аз нареждам нему. Особено на малкия си брат. Естествено, другите не му се подчиняват, той не разбира, че имат право да не му се подчиняват, и тогава става истински ад.
Сякаш не се интересува дали се харесва на другите. За него е важно да се хареса на мен. Това хич не е хубаво, ако се отчетат всички обстоятелства. Наближава време за него да започне продължителния период на отделянето. Това отделяне трябва да протече колкото е възможно по-гладко, но трябва да стане. Време е да бъде изправен на собствените си крака. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
А сега, след всички тия мисли, вече не вярвам в това. Не знам къде е бедата. Този сън, дето все се повтаря, ме преследва, защото не мога да забравя значението му: завинаги съм отделен от него със стъклена врата, която не отварям. Той иска да я отворя и по-рано аз винаги се отвръщах. Но сега има една нова фигура, която не ми дава. Странно.
След известно време Крис казва, че се е уморил да пише. Ставаме, плащам на бара и излизаме.
Отново на пътя и пак разговор за капаните.
Следващият е важен. Това е вътрешният капан за находчивост, заложен от егото. То не е съвсем отделено от стойностната закостенялост, а е една от многото й причини.
Ако имате високо мнение за себе си, способността ви да откривате нови факти е отслабена. Вашето его ви изолира от качествената действителност. Когато фактите показват, че сте оплели конците, малко е вероятно да приемете това. Когато невярна информация ви издигне в собствените ви очи, по всяка вероятност ще я приемете. При която и да било техническа ремонтна работа егото получава ритник отзад. Винаги се заблуждавате, правите грешки и механик, който трябва да защищава високо самочувствие, се намира в крайно неизгодно положение. Ако познавате достатъчно техници, за да си ги представите като група, и наблюденията ви съвпадат с моите, мисля, ще се съгласите, че те са по-скоро скромни и тихи хора. Има изключения, но, общо взето, ако в началото не са тихи и скромни, работата като че ги прави такива. И скептични. Внимателни, обаче скептични. Но не и самомнителни. Невъзможно е чрез хитруване да се представите блестящо в някоя механична поправка освен пред човек, който няма представа какво правите.
Щях да кажа, че машината не реагира на вашата личност, но всъщност тя реагира. Само че личността, на която реагира, е истинската ви личност, оная, която действително чувствува, мисли и действува, а не някакъв фалшив надут образ, изграден от вашето его. Фалшивите образи биват пробивани като надути балони и това става тъй бързо и безапелационно, че сте осъден много скоро да загубите дух, ако сте извлекли находчивостта си от егото, а не от качеството.
Ако скромността не идва лесно и естествено при вас, едно спасение от този капан е да се преструвате на скромен. Ако просто нарочно си внушите, че не сте много добър, находчивостта ви ще получи тласък напред, когато фактите потвърдят това предположение. По тоя начин ще я карате, докато дойде времето, когато фактите ще докажат, че това предположение е неправилно.
Потиснатостта, следващият капан за находчивост, е нещо като противоположност на егото. Толкова сте сигурен, че ще направите всичко не както трябва, че се страхувате да направите каквото и да било. Често пъти това, а не „мързелът“, е истинската причина да ви е трудно да започнете. Тоя капан на потиснатост, който е резултат от много мъдруване, може да ви доведе до най-различни грешки на прекомерна суетливост. Поправяте неща, които нямат нужда от поправка, и тръгвате на лов за въображаеми повреди. Хрумват ви най-невероятни заключения и правите куп грешки в машината поради собствената си нервност. Тези грешки, след като ги направите, като че потвърждават вашето първоначално самоподценяване. Това води до нови грешки, откъдето идва още по-ниска самооценка, и така в един омагьосан кръг.