Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
„Механичният усет“ предполага не само чувство за еластичността, но и за твърдостта на металите. Вътрешността на един мотоциклет съдържа повърхности, които в някои случаи са изработени с точност до една десетохилядна от инча. Ако ги изпускате, зацапвате, надрасквате или удряте с чук, те ще загубят тази точност. Важно е да се разбере, че металът под повърхността обикновено може да понесе силни удари и голямо натоварване, но самата повърхност не може. Когато работите с такива части, които са заяли или са неудобни за работа, ако имате механичен усет, ще избегнете повреждането на прецизните повърхности и ще работите с инструментите върху други места на същата част, ако това е възможно. Щом трябва да се работи върху самите повърхности, винаги ще подбирате инструмент от по-мек материал. Бронзови чукове, пластмасови чукове, дървени чукове, гумени чукове, оловни чукове. Всички те могат да се използуват за такава работа. Използувайте ги. В челюстите на менгемето могат да се поставят пластмасови, медни или оловни пластини. Използувайте и тях. Хващайте тия части внимателно. Няма да съжалявате. Ако имате склонност да изпускате неща, отделете повече време и се опитайте да възпитате у себе си по-голямо уважение към това техническо постижение — детайла с висока степен на точност.
Издължените сенки на сухите места, през които минахме, са оставили някакво унило, потискащо чувство…
Може би е просто обикновеното спадане на настроението в късните следобедни часове, но след като казах всичките тия неща, днес имам чувството, че някак си съм заобикалял същността. Някой може да попита: „Добре де, ако избягвам всички тия капани за находчивост, всичко наред ли ще бъде?“
Отговорът, разбира се, е не; все още няма да е наред всичко. Трябва и да живеете правилно. Именно начинът, по който живеете, ви дава нагласа да избягвате капаните и да забелязвате необходимите факти. Искате да знаете как се рисува съвършена картина? Много е лесно. Станете съвършен и после си рисувайте най-естествено. Така правят всички майстори. Създаването на картина или поправката на мотоциклет не са разделени от останалата част на съществуването ви. Ако мислите ви са нескопосни шест дни в седмицата, през които не работите по машината, какво спасяване от капаните, какви трикове могат изведнъж да ви направят умен на седмия ден? Всичко това е свързано.
Но ако мислите ви са били нескопосни шест дни в седмицата и истински си напрегнете ума на седмия, то тогава може би през следващите шест дни няма да сте така неспокоен, както през предишните. Струва ми се, че с тия капани за находчивост (за „гъмпшън“) се мъча да открия преки пътища към начина да се живее правилно.
Истинският мотоциклет, върху който работите, е мотоциклетът Аз, Машината, която изглежда „ей там“, и личността, която като че е „тук, вътре“, не са отделни неща. Те заедно израстват към качеството или пропадат надалеч от него.
Пристигаме в Прайнвил-джънкшън само няколко часа преди залез-слънце. Намираме се на кръстопътя с автомагистрала 97, по която ще завием на юг. Пълня резервоара и се чувствувам така уморен, че минавам зад бензиностанцията и сядам на жълто боядисания бордюр с крака върху чакъла. Последните слънчеви лъчи се провират между дърветата и блестят в очите ми. Крис идва и също сяда; не казваме нищо, но това е най-голямото униние досега. Толкова говорих за капаните, за гъмпшън-уловките, а сега сам попаднах в една от тях. Може би е от умората. Трябва да поспим.
Гледам известно време колите, които минават по магистралата. Има нещо самотно в тях. Не самотно — по-лошо. Нищо. Като израза на човека, който напълни резервоара. Нищо. Един никакъв бордюр, край малко никакъв чакъл, при един никакъв кръстопът, водещ заникъде.
Нещо за хората на волана. Изглеждат точно като човека на бензиностанцията, вторачени право напред в някакъв си техен собствен транс. Не съм виждал това от… откак Силвия го забеляза първия ден. Всички са като от погребално шествие.