Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Нетърпението е близко до отегчението, но винаги се поражда от една и съща причина — недооценяване на количеството време, което ще отиде за работата. Всъщност никога не е известно какво ще изникне и много малко са работите, които се извършват за толкова време, колкото сме предвидили за тях. Нетърпението е първата реакция срещу някоя спънка и може бързо да се превърне в гняв, ако не се внимава.

С нетърпението най-добре се справяме, като отделяме неограничено време за работата, особено за нови задачи, които изискват непознати действия; чрез удвояване на необходимото време — когато обстоятелствата налагат планиране; чрез ограничаване мащабите на онова, което искаме да извършим. Важността на крайната цел трябва да бъде смалена, а непосредствените цели трябва да изпъкнат на преден план. Това изисква стойностна гъвкавост, стойностните размествания обикновено са свързани с известни загуби на находчивост, но това е жертва, която трябва да бъде направена. Тя е нищо в сравнение със загубата, която би настъпила, когато дойде Голямата грешка, причинена от нетърпеливостта.

Любимото ми упражнение за омаловажаване е почистването на гайки, болтове, шайби и замърсено отверстия. Имам фобия по отношение на повредени, клеясали, ръждясали или замърсени резби, от които гайките заяждат или превъртат с усилие; и щом намеря някоя, снемам й размерите с шублер и резбомер, изваждам метчиците и флажките, прекарвам ги през резбата, после я преглеждам, намазвам я с масло и ето че имам съвсем нов поглед върху търпението. Друго упражнение е да подреждам инструментите, които са вече използувани, не са прибрани и задръстват помещението. Това е хубаво упражнение, защото един от първите предупредителни белези на нетърпението е объркването от това, че не можеш да хванеш начаса инструмента, който ти трябва. Ако човек просто спре и подреди инструментите, хем ще ги намира, хем ще намали нетърпеливостта си, без да губи време или да поставя в опасност работата си.