Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Областта на Му е единственото, което исках сега да кажа за капаните на истината. Време е да се прехвърлим на психомоторните капани. Това е една област от светогледа, най-тясно свързана с онова, което става в машината.

Тук най-големи пречки създава капанът за находчивост, заложен от неподходящи инструменти. Нищо не деморализира така, както затрудненията, предизвикани от инструменти. Купувайте хубави инструменти, ако можете да си го позволите, и никога няма да съжалявате за това. Ако искате да спестите пари, не отминавайте обявите във вестниците. Добрите инструменти като правило не се износват, а добрите инструменти, купени на старо, са много по-хубави от тези, които са нови, но по-нискокачествени. Преглеждайте каталозите за инструменти. Можете да научите от тях много.

Освен лошите инструменти друг голям капан поставя лошата обстановка. Обръщайте внимание на подходящото осветление. Смайващо е колко много грешки може да предотврати малко допълнителна светлина.

Известни физически неудобства са неизбежни, но голяма част от тях, като например предизвиканите от студ и жега, могат да опорочат преценките ви за нещата, ако не внимавате. Например ако ви е студено, ще бързате и навярно ще допуснете грешки. А ако ви е горещо, границата на вашата раздразнителност ще се спусне надолу. Избягвайте да работите в неудобно положение, когато това е възможно. По едно малко столче от двете страни на мотоциклета ще увеличи много търпението ви и вероятността да повредите нещо ще намалее значително.

Има един психомоторен капан, мускулна нечувствителност, който води до истински щети. Той е резултат отчасти от „липса на мускулен усет“, неразбиране, че макар външността на мотоциклета да е груба, вътре в двигателя има нежни, прецизни части, които лесно могат да бъдат повредени от мускулната нечувствителност. Съществува така нареченият „технически усет“, който е съвсем ясен за ония, които знаят какво представлява, но е много труден за обясняване на ония, които не знаят; и когато видите някой без усет да работи върху машина, склонни сте да страдате заедно с нея.

Техническият усет идва от едно дълбоко вътрешно мускулно чувство за еластичността на материалите. Някои материали, като керамиката, имат твърде малка еластичност, така че когато навивате порцеланови резба, внимавате да не прилагате голямо усилие. Други материали, като стоманата, имат огромна еластичност, по-голяма от тази на каучука, но в граници, които не позволяват да се забележи това, освен ако работите с огромни механични сили.

При гайките и болтовете работим с големи механични сили и трябва да знаем в какви граници металите са еластични. Когато завиваме една гайка, съществува точка, наречена „завито на ръка“, при която няма отнемане на еластичността, само контакт между резбите. След това идва положението „завито“, при което е отнета част от повърхностната еластичност. След това стигаме до „краен предел“ на натегнатост. Сега вече е изчерпана цялата еластичност. Усилието, необходимо за постигане на всяко едно от трите положения, е различно за всеки размер гайка или болт, различно е за обикновените гайки и за контрагайките. Усилието е различно за стоманата, чугуна, бронза и алуминия, за пластмасите и керамиката. Но човек с технически усет разбира кога е затегнал и спира. Човек, лишен от него, продължава да затяга и скъсва резбата или поврежда сглобката.