Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Не, не ми хрумва нищо, отвърнах аз. Не знам защо реших така, но ми се стори, че поне засега е по-добре да не споменавам на Малта Кано, че наскоро съм разговарял със сестра й и веднага след това тя е изчезнала. Просто имах такова чувство.
— Крита се притесняваше, че сме загубили връзка с вас, господин Окада. Вечерта излезе, каза, че смятала да се отбие до вас и да провери, но дори в този късен час още не се е прибрала. И по неизвестна причина вече не усещам присъствието й.
— Ясно. Е, ако случайно намине насам, ще й предам да се свърже незабавно с вас — обещах аз.
Известно време Малта Кано мълча в другия край на линията.
— Да ви призная, господин Окада, безпокоя се за Крита. Както знаете, онова, което ние с нея правим, не е съвсем обичайно. Но за разлика от мен тя не е посветена достатъчно в нещата от онзи свят. Не искам да кажа, че й липсва дарба. Всъщност дарбата й е голяма. Но сестра ми не е свикнала с нея.
— Ясно.
Малта Кано замълча отново, този път за по-дълго. Долових у нея известна нерешителност.
— Ало! Там ли сте още? — попитах аз.
— Да, господин Окада, още съм тук — потвърди жената.
— Ако видя Крита, непременно ще й предам да се свърже с вас — повторих аз.
— Много ви благодаря — отвърна Малта Кано.
После се извини, че ми е позвънила толкова късно, и затвори. Аз също затворих и отново погледнах отражението си в стъклото. Най-неочаквано си помислих: нищо чудно да не разговарям никога повече с Малта Кано. Това може би беше последният път, когато я чувах. Тя може би щеше да изчезне безвъзвратно от живота ми. Нямах някакви особени причини за подобни мисли, просто така ми се стори.
Изведнъж се сетих за въжената стълба. Бях я оставил да виси в кладенеца. Може би колкото по-бързо я приберях, толкова по-добре. Ако някой я намереше, можеше да възникнат неприятности. Освен това Крита Кано внезапно беше изчезнала. За последно я бях видял при кладенеца.
Пъхнах в джоба си електрическото фенерче, обух си маратонките, слязох в градината и пак се прехвърлих пред зида. После отидох по уличката в празната къща. Къщата на Мая Казахара тънеше в пълен мрак. Стрелките на часовника ми наближаваха три. След полунощ. Влязох в двора на празната къща и отидох право при кладенеца. Въжената стълба пак си беше прихваната за долния край на дънера на дървото и висеше в кладенеца с капак, който още бе наполовина отворен.
Нещо ме накара да надзърна долу в кладенеца и да повикам тихо, почти шепнешком Крита Кано. Отговор нямаше. Извадих фенерчето и го насочих надолу към кладенеца. Лъчът не достигна дъното, но аз чух нещо като стон. Отново се опитах да я повикам по име.
— Всичко е наред. Тук съм — отвърна тя.
— Какво правите там? — попитах тихо.
— Какво правя ли? Правя същото, каквото правехте и вие, господин Окада — отговори тя очевидно озадачена. — Мисля. Наистина това тук е идеалното място за мислене, нали?
— Да, предполагам — рекох аз. — Но преди малко у нас се обади сестра ви. Много се притеснява, че сте изчезнали. Посред нощ е, а вие още не сте се прибрали, сестра ви каза, че освен това не усещала присъствието ви. Помоли, ако ви чуя, да ви предам да се свържете незабавно с нея.
— Ясно. Е, благодаря, че си направихте труда.
— За нищо. Крита Кано. Бъдете така любезна, излезте оттам. Трябва да поговоря с вас.
Тя не каза нищо.
Изключих фенерчето и го прибрах в джоба си.
— Защо не слезете и вие, господин Окада? Бихме могли да си седим тук двамата и да разговаряме.
Помислих, че ще бъде хубаво да се спусна отново в кладенеца и да си поговоря с Крита Кано, но се сетих за мрака с дъх на плесен на дъното и ми призля.
— Не, съжалявам, но няма да сляза още веднъж. Вие също трябва да се качите. Някой може пак да издърпа стълбата. И въздухът е застоял.
— Знам. Но ми се иска да поостана тук още малко. Не се притеснявайте за мен.
Щом Крита Кано отказваше да излезе от кладенеца, аз не можех да сторя нищо.
— Докато разговарях със сестра ви по телефона, не й казах, че съм ви видял тук. Дано не съм сгрешил. Просто ми се стори, че е по-добре да не казвам нищо.
— Правилно сте постъпили — одобри Крита Кано. — Много ви моля, не казвайте на сестра ми, че съм тук. — След миг тя добави: — Не искам да я притеснявам, но и аз от време на време имам нужда да мисля. Веднага щом приключа, излизам. А сега, ако обичате, ми се иска да остана сама. Няма да ви причиня неприятности.