Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Той ме погледна с триумфална усмивка.
— Може ли да ти вярваме, Алън?
Аз преглътнах с мъка.
— Можете да ми вярвате.
Защото ме хванахте. И защото нямам изход.
2.
Прекарах една дълга нощ, вперил поглед в тавана, потънал дълбоко в отчаяние, не исках да затворя очи от страх, че пак ще видя как главата на Тед Питърсън се разбива върху релсите. Умът ми продължаваше да препуска през целия сценарий, търсейки ъгъл, гледна точка, оправдателна клауза… каквото и да е, което би могло да ме измъкне от този капан. Не открих нищо. Джери ме беше притиснал в ъгъла, беше ме хванал натясно. Сега той контролираше живота ми. Ако го разсърдех — или откажех да изпълня заповедите му — той можеше да ми грабне свободата с едно анонимно обаждане до полицията. Освен че елиминира проблема с Питърсън, цялата тази инсценировка беше предназначена да ми устрои засада; да ме направи напълно зависим от Джери, за всичко в живота ми. А той, на свой ред, си имаше една послушна пешка, която щеше да изпълнява заповедите му.
Лизи. Лизи. Лизи. Искаше ми се да хукна към телефона, да се обадя в Ел Ей, да й разкажа всичко. Но ако го направех, щях да я изгубя завинаги. Щом чуеше как съм бил впримчен (поправка: как поради лоша преценка, липса на проницателност, поради отчаяние съм позволил да ме хванат в капан), тя щеше да ме отпише завинаги.
Сънят ме налегна чак около пет. Два часа по-късно се чу силно думкане по вратата на спалнята ми.
— Излизай от там — изкрещя Джери. — Тед Питърсън е новината на града.
Аз си наметнах хавлията и се завлякох в дневната. Джери вече беше изкъпан и облечен за работа. Стоеше пред телевизора с чаша кафе в ръка и гледаше новините по местната кабелна станция, наречена Ню Йорк едно. Когато влязох, той усили звука — тъкмо навреме за прегледа на новините в седем и петнадесет. Историята на Тед Питърсън беше топ новина. Фред Флетчър, говорителят с квадратна челюст, погледна сериозно към камерата.
— Полицията в Кънектикът днес разследва подозрителната смърт на компютърен администратор от Олд Гринич, който беше блъснат от влака Метро Норт около девет часа снощи. Мери Шипли от Ню Йорк едно на живо от мястото в Олд Гринич. Мери…
Когато камерата приближи до прелеза в Олд Гринич, аз затаих дъх. Мери Шипли — грубовата жена, преминала трийсетте — стоеше пред няколко полицейски коли с около дузина цивилни и униформени ченгета, които се занимаваха с нещо зад нея.
— Фред, щатската полиция в Кънектикът е объркана от това как Едуард Питърсън — трийсет и три годишен администратор в Глоубал бизнес системс в Стамфърд — е срещнал смъртта си, падайки под експреса към Ню Хейвън в осем и четиридесет и една снощи. От онова, което полицията е изяснила досега, мистър Питърсън, жител на Олд Гринич, е казал на жена си, че ще се върне късно от работа. Очевидно снощи се е върнал в Олд Гринич — защото по-късно колата му беше намерена паркирана край гарата в Олд Гринич. Но полицията не може да разбере как тялото му се е озовало на този прелез — който се намира на почти половин миля от гарата и не му е по път за вкъщи. Има непотвърдени слухове, че машинистът е информирал полицията, че е видял двама мъже на релсите. Това е голяма загадка, Фред. Очевидно е, че полицията не изключва някаква мръсна игра. От Олд Гринич, Мери Шипли за Ню Йорк едно.
Джери натисна копчето и картината изчезна.
— Това е голяма загадка, Фред — повтори Джери, имитирайки гласа на Мери Шипли. — Не обичаш ли тази страна? Човешката трагедия е редуцирана до бързо, силно ухапване. После ще разбереш, че смъртта на Питърсън е станала Репортажа на седмицата. Или епизод от Мис Марпъл.
— Те ще разберат, че съм аз…
— Няма ли да се отпуснеш? Няма да разберат, защото аз няма да им позволя да разберат. Ти си в отбора. А аз закрилям играчите си.
Той скочи от дивана.
— По-добре да включвам на скорост — приключи и тръгна към спалнята си. После се обърна към мен: — О, щях да те помоля за нещо дребно. Искам утре да летиш до Маями.
— Бизнес на фонда? — попитах напрегнато.
— Абсолютно. Ще се видиш с един представител на Виктор Романо. Снощи ти споменах за него…
— Човекът, който ще ми осигури алибито в Маями?
— Имаш отлична памет. Както и да е, мистър Романо прави нов принос към фонда — така че е уредено ти да го вземеш от неговия представител утре, в бара на хотел Делано, после да хванеш полета за Насау в два часа и да депозираш неговия принос в сметката на фонда в Бахамската търговска банка.