Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не разбирам — каза Миранда.
— Демоните са като… акулите. Имате ли акули на Мидкемия?
— Да — отвърна Миранда.
— Те плуват на ята, но по непонятни причини често се нахвърлят една върху друга и се разкъсват. Ако изгладнеят, една акула може да бъде изядена от друга, докато в същото време тя яде трета. Демоните са нещо такова. Ядат се един друг, когато край тях няма друг източник на плът и дух. Когато намерят път към свят с по-висша уредба, го опустошават и се тъпчат с плът и дух. Като поглъщат дух или ум, те стават по-разумни, но ако не намерят нов източник, оглупяват. Така че по-силните духове имат нужда от повече умове, за да не оглупеят.
— Това го разбрах — каза Макрос.
— Да — кимна Миранда. — Демонът, от който пострада Пъг, измени на своя господар, за да може да се храни необезпокояван в нашия свят!
— Твърде вероятно — рече Мустафа. — Те не притежават това, което ние бихме нарекли чувство за вярност.
— Благодаря — каза Миранда и понечи да си тръгне.
— Чакайте, има още нещо.
— Какво? — попита Макрос.
— Ако затворите демоните между собствения им свят, където те могат да издържат, без да се хранят, и Мидкемия, те рано или късно ще унищожат целия живот на Шила. После ще почнат да се ядат едни други.
— Какво ни засяга? — попита Макрос.
— Не демоните. Рано или късно от тях ще остане жив само един, вероятно кралят им Маарг, ако той е преминал, или Тугор, главатарят му. А без източник на храна той ще почне да линее и рано или късно ще умре. Но преди да се превърне в прегладнял и оглупял демон, той ще е много сърдит и много силен.
— Което значи? — попита Миранда.
— Което значи само едно: като влезете, просто се постарайте да заключите вратата след себе си.
Миранда примига, после се разсмя.
— Ще го направим.
— Не само тази към Мидкемия. Залостете и вратата към Пътя на световете, като се върнете. Ако тук се развихри един разгневен демон, ще е много неприятно.
— Ще го запомня.
— А заплащането? — попита Мустафа и стана.
Миранда се усмихна малко злобно.
— Ще ти го кажа като се върнем.
След като напуснаха малката му стая, Мустафа седна и промърмори:
— Защо винаги ставам такъв глупак пред една хубава жена? — И удари с юмрук по масата. — Първо вземи парите, тъпако!
17.
Унищожение
Ерик изруга.
— Да, сър — каза сержант Харпър. — Точно това щях да кажа и аз.
Съобщението беше от Грейлок и Ерик чак сега разбра защо атаките през изминалите два дни бяха толкова откъслечни. Нападателите се бяха изсипали от горите и сега атакуваха отбраната на Грейлок, на половин ден езда на изток. Тонът на съобщението на Грейлок беше спокоен — изтъкваше, че имал малки неприятности с неприятеля, но в същото време подчертаваше загрижеността си за бежанците, които най-вероятно са ударени по пътя.
Когато вестта пристигна, хората на Ерик тъкмо се бяха устроили на лагер. Човешкият поток от града беше почти пресъхнал. Ерик беше спрял неколцина, за да поговори с тях, но никой не можа да му предложи що-годе сносни сведения — бяха твърде изплашени, нямаха представа какво са видели и единствената им грижа беше час по-скоро да избягат от града, който скоро щеше да бъде подложен на унищожение.
Един все още беше мокър, след като беше преплувал през подземна улица, която знаел от момче; окаяните му вещи бяха събрани на вързоп на гърба му. Знаеше само, че по-голямата част от града е в пожарища.
Ерик нямаше нужда да му казват точно това. И сам можеше да види стълба пушек, вдигащ се откъм запад. Същия пушек беше видял, когато пламна град Хайпур, от разстояние от сто мили — колона от гъст черен дим, която се бе издигнала на хиляди стъпки във въздуха преди да се слегне надолу като гигантски чадър. Дни наред вятърът донасяше към тях вонята на пушек, а ситната пепел се сипеше на стотици мили околовръст. Ерик не се съмняваше, че когато Крондор падне, ще го постигне същата участ.
Той даде заповеди и мъжете се разтичаха по задачите. Половината си част, тежките пиконосци, изпрати да тръгнат след гражданите, поддържани от отряд стрелци, които се натъкнаха на неговите позиции, след като бяха откъснати от собствената си част. Леката конница поведе със себе си към позициите на Грейлок.
Точно както се опасяваше, само на около миля езда се натъкнаха на първите признаци от действията на нападателите. Два изгорели фургона, а земята около тях беше покрита с трупове. Имаше няколко разсъблечени жени, явно насилени, преди да ги убият, и мародерите не бяха оставили след себе си нито един здрав чифт ботуши или по-ценен накит.
Ерик огледа фургоните и забеляза, че от единия към гората води следа от разсипано зърно.