Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Хората от железницата и от мината спряха, стреснати: откриха, че сред цялото им сложно оборудване, сред свределите, двигателите, кулите, деликатните клапи, огромните прожектори, които светеха в шахтите и по терасите на планината, нямаше кабел, за да се поправи крана. Спряха като хора на океански лайнер, задвижван от генератори от по десет хиляди конски сили, който загиваше заради липсата на една безопасна игла.
Началникът на гарата, млад мъж с ловко тяло и рязък глас, свали кабелите на електричеството от сградата и подкара отново крана. И докато рудата продължаваше да трополи и да пълни вагоните, светлината на свещите от прозорците на гарата трепереше и пробиваше мрака.
— Минесота, Еди — мрачно каза Дагни и затвори чекмеджето със специалния списък. — Кажи на централата в Минесота да изпратят половината си запаси от кабел в Монтана.
— За Бога, Дагни! Наближава най-усилната жътва…
— Ще се справят… мисля. Не можем да изгубим и един доставчик на мед.
— Ама аз получих! — изкрещя Джеймс Тагарт, когато тя му напомни още веднъж. — Получих за теб най-високия приоритет за медни кабели, първа поръчка, най-високия порцион, дадох ти всички карти, сертификати, документи и официални искания, какво друго искаш?
— Медни кабели.
— Направих всичко, което можах! Никой не може да ме държи отговорен!
Тя не оспори. Следобедният вестник лежеше на бюрото му и тя се взираше в една статия на последната страница: извънреден щатски данък е приет в Калифорния за облекчаване на безработните в размер на петдесет процента от брутните приходи на всички местни корпорации, дължими преди останалите данъци; нефтените компании в Калифорния бяха напуснали бизнеса.
— Не се притеснявайте, господин Риърдън — каза мазен глас по телефона от Вашингтон, — просто исках да ви уверя, че няма нужда да се притеснявате.
— За какво? — попита объркано Риърдън.
— За временните неприятности в Калифорния. Ще ги оправим за нула време, беше акт на незаконно неподчинение, щатското правителство няма право да налага местни данъци в ущърб на националните, ще договорим незабавно справедливи условия, но ако същевременно бъдете смутен от някаква непатриотични слухове за петролните компании в Калифорния, просто исках да ви кажа, че „Риърдън стийл“ е в най-високата категория за жизнени нужди, с първо по ред право върху всеки петрол в страната, най-високата категория, господин Риърдън, така че само исках да знаете, че няма да имате никакви проблеми с горивото тази зима!
Риърдън затвори телефона, намръщи се загрижено, но не заради проблема с горивата и края на калифорнийските нефтени полета — подобни нещастия бяха станали обичайни, — а заради факта, че плановиците във Вашингтон намират за нужно да го умилостивяват. Това беше нещо ново и той се чудеше какво може да значи. През всичките години на битки той се беше научил, че не е трудно да се справя с очевидно безпричинната враждебност, но че очевидно безпричинната загриженост беше грозна опасност. Същото учудване го порази отново, когато, вървейки по една алея между сградите, видя една прегърбена фигура, чиято поза изразяваше едновременно наглост и очакване да бъде премазана: беше брат му Филип.
Откак се беше преместил във Филаделфия, Риърдън не беше посещавал бившия си дом и не беше чул и дума от семейството си, чийто сметки продължаваше да плаща. Тогава, неочаквано, на два пъти през последните няколко седмици — беше зърнал Филип да се мотае из завода без видима причина. Не можеше да разбере дали Филип дебне да го избегне или чака да привлече вниманието му — изглеждаше като двете. Не можа да проследи целта на Филип — само някаква неразбираема загриженост, каквато Филип никога не беше показвал преди. Първия път, на удивения му въпрос:
— Ти пък какво правиш тук?
Филип беше казал мъгляво:
— Ами аз знам, че не обичаш да идвам в кабинета ти.
— Какво искаш?
— О, нищо… но… майка се притеснява за теб.
— Майка може да ми се обади по всяко време.
Филип не беше отговорил, но беше продължил да го разпитва, с неубедителна небрежност, за работата, здравето, бизнеса — въпросите заобикаляха целта, защото не се отнасяха до бизнеса, а по-скоро до отношението му към бизнеса. Риърдън го беше отрязал и го беше изгонил, но у него остана дребно, дразнещо чувство за инцидент, останал без обяснение. Втория път Филип каза само като единствено обяснение: