Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Няма проблем, Ханк. Ще издържим с наличните релси… — тя спря.
— Месец?
— Цяла зима, надявам се.
Писклив глас от една съседна маса проряза тишината, те се обърнаха и видяха един мъж, който се държеше изплашено, като притиснат в ъгъла гангстер, който всеки момент ще извади пистолет.
— Това е акт на антисоциално разрушение! — се зъбеше той на някакъв кисел събеседник. — Във време, когато има такъв отчаян недостиг на мед! Не можем да го позволим! Не можем да позволим да е вярно!
Риърдън се извърна рязко и погледна града.
— Бих дал всичко, за да разбера къде е — тихо каза той. — Само да знам къде е, точно сега, в този момент.
— Какво би направил, ако знаеше?
Той отпусна ръка в знак, че е безполезно.
— Не бих опитал да ида при него. Единственото уважение, което все още мога да му отдам, е да не го моля за прошка, когато прошката не е възможна.
Замълчаха. Заслушаха се в гласовете наоколо, чуваха отломъците от паника, които сякаш хвърчаха из луксозното помещение. Тя не беше забелязала, че едно и също присъствие беше като невидим гост на всяка маса, че една и съща тема прозираше през всеки друг опит за разговор. Хората седяха не точно свити и прегърбени, а сякаш им се струваше, че стаята е твърде широка и открита — стая от стъкло, синьо кадифе, алуминий и нежна светлина. Изглеждаха, сякаш бяха стигнали до тук с цената на безкрайни увъртания — за да се престорят, че все още водят цивилизовано съществуване, — но актът на първобитно насилие беше отпратил света им на открито и повече не можеха да си позволят да не виждат.
— Как е могъл? Как е могъл? — изискваше сприхаво и с ужас една жена. — Няма право да го прави!
— Било е инцидент — каза млад мъж с насечен глас и аура на държавен служител. — Било е верига от съвпадения, както лесно може да докаже всяка статистическа вероятностна крива. Не е патриотично да се разпространяват слухове, преувеличаващи силата на враговете на народа.
— Правилното и грешното са добра тема за академични разговори — каза една жена с глас на учителка и уста на пияница, — но как може някой да вземе идеите си толкова насериозно, че да разруши цяло състояние, когато хората имат нужда от него?
— Не разбирам — с разтреперан и горчив глас каза един възрастен мъж. — След векове усилия да се овладее вродената бруталност на човека, след векове преподаване, обучаване и индоктриниране на мекота и хуманност!
Сащисан женски глас се издигна неуверено и затихна:
— Мислех, че живеем в епохата на братство…
— Страх ме е — повтаряше младо момиче. — Страх ме е… о, не знам! Просто ме е страх…
— Не може да го е направил!
— Направил го е!
— Ама защо?
— Отказвам да повярвам!
— Нечовешко е!
— Ама защо?
— Безполезен плейбой!
— Ама защо?
Приглушеният вик на една жена в другия край на стаята и някакъв полуосъзнат сигнал в периферията на зрителното поле на Дагни я достигнаха едновременно и я накараха да се извърне и да погледне града. Календарът се задвижваше от един механизъм, заключен в помещение зад екрана, и прожектираше един и същи филм година след година, въртейки непрестанно датите, в неизменен ритъм, и се задвижваше единствено в полунощ. Скоростта, с която се обърна Дагни, й позволи да види явление, толкова неочаквано, колкото и ако някоя планета беше обърнала орбитата си в небето: видя думите „2 септември“ да тръгват нагоре и да изчезват отвъд ръба на екрана. След това — написани на огромната страница, спирайки времето, като последно съобщение към света в последния негов двигателен център, какъвто беше Ню Йорк — тя видя редове, написани с остър, самоуверен почерк: „Братлета, изпросихте си го! Франсиско Доминго Карлос Андрес Себастиан д’Анкония“. Тя не разбра веднага кой шок е по-голям: дали от вида на съобщението или от звука от смеха на Риърдън — Риърдън, изправен така, че стаята да го вижда и чува, се смееше над паникьосаните им стонове, смееше се като поздрав, като сбогуване, като благодарност за подаръка, който се беше опитал да отхвърли — облекчено, победоносно, отказвайки се.
Вечерта на 7 септември един меден кабел се скъса в Монтана и спря двигателя на товарен кран на едно разклонение на „Тагарт трансконтинентал“ при медната мина „Станфорд“. Мината работеше на три смени, дните и нощите й се сливаха в една-единствена битка да не се губи нито минута, нито парченце мед, което можеше да се изстиска от склона на планината в индустриалната пустиня на страната. Кранът се счупи, докато товареше влак; спря рязко и увисна неподвижно на фона на вечерното небе, между редица празни вагони и купчини руда, които вече не можеха да се помръднат.