Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Тролът посочи отсрещната страна на Чука. Наистина, над няколкото малки хълма, на най-отдалечения от които личаха следи от земеделие, се виеха кълбета дим.
— Вечеря, предполагам — засмя се Бинабик и Саймън се облиза в нетърпеливо очакване.
— Разказват — продължи тролът, — че Фингил намерил новите ейдонитски идеи на Хоудрунд за крайно възмутителни. И наредил да екзекутират свещеника, но един милостив войник го пуснал да си върви. Ала Хоудрунд не успял да избяга. Когато двете войски най-после се срещнали, той се втурнал на бойното поле право между хернистирците и римърите, размахал Дървото си и призовал Усирис да им прати мир. И притиснат между две езически войски, веднага намерил смъртта си.
— И така — Бинабик размаха тояжката си и шибна една висока туфа трева, — ето една история, чиято философия е трудноразбираема, нали? Поне за нас, кануките, които предпочитаме да сме и това, което вие наричате езичници, и това, което аз наричам живи. Лекторът в Набан все пак каза, че Хоудрунд е мъченик и в ранните дни на Еркинланд определили това място за построяване на църква и манастир на Хоудрундския орден.
— Дали битката е била ожесточена? — попита Саймън.
— Римърите наричат това място Гробището. Следващата битка при Ач Самрат вероятно е била по-кървава, но там е имало стратегически маневри. Тук, в Чука, са се били гърди срещу гърди, меч срещу меч и кръвта се е леела като пороите при пролетното топене на снеговете.
Слънцето бавно се спускаше по небесния си път и грееше право в лицата им. Следобедният вятър задуха по-силно; превиваше дългите треви и подхвърляше кръжащите насекоми, така че те сякаш танцуваха във въздуха, подобни на искрици златиста светлина. Куантака тичаше из полето пред тях. Когато започнаха да се спускат по едно дълго нанадолнище, тя дотърча и завъртя глава; скимтеше възбудено. Саймън засенчи очите си с ръка, но не успя да види нищо отвъд възвишението и дърветата. Обърна се, за да попита Бинабик дали вече наближават, но тролът гледаше в краката си, смръщил замислено вежди, и не обръщаше никакво внимание нито на него, нито на подскачащата вълчица.
Известно време вървяха в тишина, нарушавана единствено от шума на стъпките им в гъстата трева и от скимтенето на Куантака. Празният стомах на Саймън го накара да се обади отново, но тъкмо да отвори уста и Бинабик запя с висок пронизителен глас:
— Ай — Ереб и ригу.
Ка’ай шикиси аруя’а.
Шишей, шишей буруса ейа
пикууру н’дай — ту.
Думите и странният тон заприличаха на Саймън на вопъл на птица, на отчаян зов от високите, самотни въздушни простори.
— Ситска песен. — Бинабик го погледна странно, дори сякаш малко срамежливо. — Не я пея добре. В нея се разказва за мястото, където първият сит умрял от ръката на човек; където за първи път е пролята кръв в резултат на войната на хората срещу земята на ситите. — Когато спря да говори, той плесна Куантака, която го блъскаше по крака с широката си муцуна. — Хиник айа! — каза й. — Подушва хора и готвено.
— Какво се казва в песента? — попита Саймън. — Имам предвид думите. — Необичайната ситуация все още го караше да усеща тръпки, но същевременно му напомни колко голям е в действителност светът и колко малко е видял той, дори и да е бил в оживения Хейхолт. Чувстваше се малък, малък, по-малък и от дребния трол, който крачеше до него.
— Съмнявам се, че ситските думи могат да се изпеят на някой от езиците на смъртните, Саймън — дали смисълът им може да се предаде вярно, разбираш ли? Още повече, че това не е моят роден език, на който говорим ти и аз… но мога да пробвам.
Повървяха още малко. Най-сетне Куантака се отказа от опитите да сподели вълчия си ентусиазъм с глупавите човешки същества и изчезна нанякъде.
— Мисля, че това се доближава по смисъл — каза най-накрая Бинабик и започна по-скоро да рецитира, отколкото да пее: