Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Орион се облегна на възглавниците и едновременно с това посегна да докосне ръката й над лакътя, сякаш имаше нужда да се увери, че Хелън наистина е там.
— Не те нападам — прошепна той с блуждаещо изражение в очите. Прокара пръсти надолу по ръката й и обгърна лакътя й в дланта си. — Фуриите наистина са ни освободили.
— Да — прошепна тя в отговор. — Сега можеш да се върнеш у дома.
Блаженото изражение на лицето му се стопи.
— Ти и аз може и да сме се измъкнали, но нищо не е свършило, знаеш — каза той.
— Не още — съгласи се тя, със съкрушен глас, съвсем малко по-висок от шепот. — Но бих разбрала, ако сега искаш да правиш по-важни неща.
— За какво говориш? — попита той с озадачено изражение на лицето.
— Свободен си. Можеш да бъдеш с баща си. — Хелън не можеше да го погледне. Оглеждайки се бързо наоколо, за да намери какво да прави с ръцете си, тя осъзна, че още беше с крилете на фея. Вдигна рамене, за да ги изхлузи, и заговори с най-спокойния тон, който успя да придаде на гласа си: — Разбирам, ако повече не искаш да слизаш с мен в Подземния свят.
Устните на Орион се разтвориха изненадано и той погледна Хелън с присвити очи.
— Невероятно — промълви той. — След всичко, което ти разказах за себе си.
Орион отхвърли омотаните завивки с гневно рязко движение и се опита да стане, но Хелън го сграбчи за ръцете и го спря.
— Хей. От десетгодишен не можеш да виждаш баща си, а и преди всичко, това бреме всъщност не е твое. Мое е. Трябваше поне да го спомена — каза тя сериозно.
— Вече ти казах. С теб съм в това до края, каквото и да става.
— Надявах се, че ще кажеш това — прошепна тя, като му се усмихна с признателност. Строгото му изражение се смекчи в усмивка, и той позволи на Хелън внимателно да го бутне обратно в леглото си.
Изглежда не можеше да спре да го докосва. Орион вероятно цял живот беше отблъсквал момичетата с пръчка и беше смущаващо да знае, че беше толкова различна, от което и да е от тях.
— Е, все още не прибирай това, става ли? — каза тя, като смъкна ръка, за да докосне Клонката на Еней, все още замаскирана като златна гривна около китката му. Позволи си да погали съвсем леко задната част на пръстите му, а после се застави напълно да отмести ръце от тялото му.
— И без друго не мисля, че мога да я сваля — каза той меко.
Дишането му стана забързано, докато се гледаха един друг.
Той сякаш се отпусна в леглото й и едновременно с това застана по-нащрек, и тя се запита дали той можеше да види как сърцето й бие в гърдите. Само за миг Хелън беше сигурна, че той ще се наведе и ще я целуне.
Тя изпадна в паника, питайки се какво щеше да направи в този случай. Това не беше сън и Хелън не беше сигурна дали наистина е готова за някакъв физически контакт, независимо колко силно желаеше Орион точно в този миг. Очите на Орион бързо се стрелнаха надолу към гърдите й и изпълненото му с надежда изражение помръкна.
— Всичко е наред. Не бързам, Хелън — каза й той с пресипнал глас. — Всъщност, бих предпочел да не бързаме.
При споменаването на времето, вълна от паника скова всяко мускулче в тялото на Хелън. Тя изскочи от леглото, изтича до прозореца си и повдигна синия насмолен брезент. Чу необичайно силни шумове на улицата, които идваха от центъра на града.
— О, Боже мой, не мога да повярвам, че забравих! — прошепна тя истерично, като изтича бързо обратно да сграбчи Орион за ръката и да го издърпа със себе си, докато скачаше от счупения си прозорец. — Зарязах семейството си насред метеж!
Приземиха се заедно и хукнаха: Хелън водеше. Миг по-късно пристигнаха в центъра на града и спряха. Хелън не можеше да повярва на очите си. Хора, които виждаше всеки ден, хора, с които бъбреше, докато им сервираше мъфини и кафе с мляко, се опитваха да се разкъсат взаимно на парчета. Дори униформени полицаи и огнеборци тичаха наоколо, като разбиваха прозорци на автомобили и се биеха на улицата.
— Какво искаш да направиш? — попита Орион, готов за схватка. — Не познавам мястото или тези хора. Кой е лошият?
Хелън сви безпомощно рамене, докато наблюдаваше мелето. Въртейки се наоколо в кръг, тя се опитваше да реши кого да защитава и срещу кого да се бие. Но всички те бяха нейни съседи и доколкото можеше да види, огромното мнозинство от тях се нараняваха взаимно чисто и просто от паника. Забеляза как някой разчиства пътека през безпорядъка и се отправя към нея.