Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Автомедонт, плътно следван от стария й приятел Зак, небрежно отмяташе безпомощни хора от пътя си. С нечовешката си сила, той запращаше всички, изпречили се на пътя му, във въздуха и те започваха да се реят там като хвърчила, откъснали се от връзките си. Мирмидонецът не се стремеше нарочно да наранява хората — просто не го беше грижа дали някой в близост до него ще живее или ще умре.
Един мъж лежеше на земята, точно на пътя на Автомедонт. Момиченце в костюм на принцеса, и момченце, костюмирано като мечка, бяха до него, застанали в купчина разпилени бонбони за Хелоуин. Момиченцето плачеше неутешимо и блъскаше мъжа по гърба, напразно опитвайки се да го събуди. Смелото малко момче се обърна да застане срещу Автомедонт, стиснало юмруци в косматите мечешки лапи, готово да защитава поваления мъж и беззащитното невръстно момиченце. Мъжът беше Луис — осъзна Хелън, когато се приближи — а децата бяха Мариви и Хуан.
Автомедонт не погледна надолу. Избута Хуан от пътя си, сякаш просто му бе хрумнало впоследствие, и телцето на детето се зарея отпуснато над тълпата. Орион се превърна в размазано петно до нея, но Хелън стоеше като вкопана в земята, изпаднала в шок. Лицето на Зак застина в маска на страх и той се сниши да потърси прикритие, когато от гърдите на Хелън изскочи леденобяла мълния и стигна до Автомедонт.
Тя не мислеше. Не се замисли дали хората я гледат, нито дали искаше да пощади насекомото за стратегически цели. В ума си Хелън не виждаше нищо друго, освен образа на Хуан в сладкия мечешки костюм, реещ се отпуснато из въздуха. Тя вдигна лявата си ръка, фокусира потока от чиста енергия и превърна Автомедонт в пламтяща, смътно наподобяваща човешка фигура, факла, докато крачеше към него.
Автомедонт се загърчи в агония като наполовина смачкано насекомо. Когато кожата му смени цвета си от огнено оранжево в убито червено, той падна на колене, а после — на една страна, а след това — овъглен до черно — най-сетне притихна и застина неподвижно.
— Хелън, спри! — изкрещя й Орион. — Мъртъв е!
Прекъсвайки електрическия поток с рязък, щракащ звук, Хелън отдръпна лявата си ръка и погледна надолу към овъглената черупка, която някога беше Автомедонт. Зак с мъка се изправи на крака и хукна. Хелън го остави да си отиде, като вместо това се обърна да застане с лице към Орион.
Той държеше Хуан. В такива огромни ръце момченцето приличаше на мече играчка. Хелън покри устата си с ръка: не искаше да пита гласно колко зле е той.
— Всичко е наред. Хванах го, преди да се удари в земята — каза Орион успокоително, докато крачеше към нея. — Но трябва да приберем тези деца от улицата.
Погледнаха надолу към Мариви. Тя се беше втренчила в Хелън, с разширени очи и увиснала от уплаха уста.
— Помниш ли ме? — попита Хелън. Мариви кимна, със застинало шокирано изражение. — Ще дойдеш ли с нас? — Мариви кимна отново, все още с разширени очи.
Хелън протегна ръка към момиченцето и то скочи нагоре, като се вкопчи във врата й и обви крака около кръста й, така здраво, сякаш бяха рачешки щипки. Орион внимателно закрепи Хуан на другия хълбок на Хелън, а после се наведе да огледа Луис, който изглежда още дишаше.
— В безсъзнание е, но ще се оправи — каза Орион, като го вдигна незабавно. — Има ли безопасно място наблизо? Болниците ще са препълнени тази вечер.
— Аа… „Новинарският магазин“? — каза Хелън, объркана. — Там има комплект за първа помощ и може би семейството ми ще е там.
— Идеално — отвърна Орион, като й направи знак да води.
Когато тръгнаха, почернялото тяло на Автомедонт се раздвижи. Чуха остър, пукащ шум, и надолу по гърба му се разтвори голяма пукнатина, под която се показа влажна, розова кожа. Съществото дишаше. Мариви зарови лице във врата на Хелън, криейки очите си.
Орион и Хелън си размениха шокирани погледи. Внезапно черупката, обгръщаща Автомедонт, се разцепи наполовина, и той се измъкна от собствената си обгорена кожа като рак, който захвърля външната си обвивка. Покрит със слуз, и приведен до захвърлените си останки, Автомедонт погледна нагоре към Хелън с млечнобели, замъглени очи, и се усмихна.
— Това болеше — каза й той с безстрастен тон, като глас на робот, докато от устата му се стичаха въжета от лиги. Погледна към Орион, а после надолу към златната гривна на китката му, като присви сълзящите си очи. — Третият Наследник. Приятно ми е да те видя отново, военачалнико Еней.