Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Старши инспекторът се изкашля, когато Урьо се върна с боеприпасите:
— Катрине Брат от Отдела за борба с насилието вземала ли е оръжие оттук?
— Полицайката от Берген? Само което ѝ се полага по закон.
— А какво гласи законът?
— Всеки полицейски служител, напуснал дадено полицейско управление, е длъжен да предаде всички оръжия и неизползвани боеприпаси, преди да си тръгне оттам, и има право на нов револвер и две пачки с патрони в управлението, където започне работа.
— Значи не разполага с оръжие, по-тежко от револвер?
Урьо поклати отрицателно глава, изненадан от въпросите на старши инспектора.
— Благодаря — кимна Хуле.
Прибра в черен сак пачките с патрони и цилиндричните зелени кутии с лютивия газ, създаден през 1928-а от Корсън и Стаутън.
Урьо накара Хуле да се подпише на декларацията, че е взел оръжейни боеприпаси, и промърмори „спокойна неделя“.
С черния сак до крака си Хари седеше в чакалнята на болница „Юлевол“. Вътре се разнасяше миризма на алкохол, на стари хора и бавна смърт. Пациентката срещу него се взираше в лицето му, сякаш се мъчеше да открие стар познат, завинаги изчезнал любим или скъп син.
Хари въздъхна, погледна си часовника и си представи как е протекла акцията във влака за Хелсингборг. Машинистът получава нареждане от началника на гарата да спре един километър преди гарата. Въоръжени полицаи чакат с кучета от двете страни на коловоза. Влакът спира, те се втурват вътре и започват да претърсват вагони, купета, тоалетни. Пътниците се ужасяват при вида на оръжията, защото такива акции са необичайни за спокойните скандинавски държави. Полицаите подканват жените да им покажат документ за самоличност и те ровят трескаво из чантите си с разтреперани ръце. Полицаите действат припряно, но и с надежда. Нетърпението им преминава в скептицизъм, раздразнение и накрая в разочарование, защото не откриват каквото търсят. Накрая, ако извадят късмет и проявяват достатъчно упоритост, намират източника на сигналите, уловени от наземните станции на мобилния оператор — телефона на Катрине — в кошчето за смет в тоалетната. Из вагона отекват ругатните им.
Пред Хари се появи усмихнато лице:
— Вече можете да влезете при него.
Хари последва тракащото сабо и широкия ханш с енергично поклащащи се бедра в бял панталон. Тя бутна вратата пред него:
— Не стойте дълго. Той се нуждае от почивка.
Столе Ауне лежеше в стая с единично легло. Кръглото му, иначе червендалесто лице изглеждаше болезнено изпито и толкова бледо, че се сливаше с калъфката на възглавницата. По челото му бяха полепнали тънки кичури коса. Ако погледът му не бе запазил някогашната будна проницателност, Хари би си помислил, че вижда не Столе Ауне — психолог към Отдела за борба с насилието и личен терапевт на Хари, — а неговия труп.
— Боже мой, Хари! — възкликна Ауне. — Заприличал си на скелет. Да не си болен?
Хари не успя да сдържи усмивката си. Ауне се поизправи в леглото с болезнена гримаса.
— Извинявай, че не дойдох да те видя по-рано — Хари премести единия стол до леглото. — Просто болниците… не ми… и аз не знам.
— Напомнят ти за майка ти. Не се притеснявай, разбираемо е.
Хари кимна и заби поглед в дланите си.
— Добре ли се отнасят с теб?
— Такъв въпрос се задава на затворник, не на пациент в болница, Хари.
Старши инспекторът кимна отново.
Столе Ауне въздъхна.
— Хари, познавам те. Не си дошъл само да ме видиш. Знам колко държиш на мен, но по-добре изплюй камъчето.
— Не е спешно. Предупредиха ме, че не си във форма.
— Формата е нещо много относително. А и в момента съм в сравнително задоволителна форма. Трябваше да ме видиш вчера. Или, по-скоро, по-добре да не ме беше видял вчера.
Хари се усмихна, все още приковал очи в дланите си.
— За Снежния човек ли става дума? — поинтересува се Ауне.
Хари кимна.
— Най-сетне! Тук умирам от скука. Разказвай.
Хари си пое дъх и обясни накратко развитието на случая. Спести излишните отегчителни подробности, но не и съществените детайли. Ауне го прекъсна само два-три пъти със съвсем лаконични въпроси. Слушаше разказа на Хари със съсредоточено изражение, почти в захлас. След като Хари приключи, болният мъж сякаш се бе по-съживил. Бузите му си възвърнаха цвета. Вече седеше изправен в леглото.
— Интересно. Като знаеш кой е виновникът, защо ме търсиш за съвет?
— Тази жена е луда, нали?
— Престъпници от такъв вид са луди без изключение. Но не непременно в юридическия смисъл на думата.