Пътят на Патриарха

— С едно бележито изключение.

— Бележито — съгласи се Кимуриел. — Разбира се, в случая, който имаш предвид, матрона Баенре нямаше голям избор. Вярно ли е, че на втория син на Дома Баенре било наредено да отърве Дома от прокълнатия Джарлаксъл, който лежал на олтара без следа от нараняване въпреки многократното намушкване от самата матрона?

— Знаеш историята — отвърна Джарлаксъл.

— Да, но бих искал да я чувам толкова често, колкото благоволиш да я разказваш. Гледката на лицето на майка ти, изкривено в силно отчаяние и ужас, когато острието й не успява да се забие в тялото на новороденото! И след това изражението на най-чист ужас, както и това на Триел, когато вторият син, Докуайо те грабва от олтара! Трябва да е приличал доста на онова окървавено създание в стаята на Артемис, когато бебето Джарлаксъл несъзнателно е освободило енергия.

Кимуриел изпита надежда при хихикането на Джарлаксъл, може би знак, че е успял да отклони разговора от Калихай.

— И, разбира се, Джарлаксъл вече не беше третият син и следователно не бе подходящ за жертвоприношение — продължи.

— Не съм те виждал да се шегуваш толкова, откакто си завъртя ръцете в опит да облекчиш крампа в едната — отвърна Джарлаксъл и устните на псиониста се свиха — Беше изчезнала от уличката — продължи Джарлаксъл. — Не е допълзяла надалеч, защото кървавата диря свършваше — при това доста рязко, и съвсем близо до мястото, където кръвта бе образувала локва. Стояла е там, подпряна на стената, преди да бъде отведена.

— Лейди Калихай си е спечелила могъщи приятели и могъщи врагове — отвърна Кимуриел. — Може би е добре, че Артемис Ентрери напуска това кралство, при това скоропостижно.

— Създала си е и приятели по сметка — отбеляза Джарлаксъл, гледайки съучастника си право в очите. — Които без съмнение ще се обърнат срещу нея при най-беглия намек за предателство.

Кимуриел не го отрече.

— Това място си струваше неприятностите за Бреган Д’аерте — продължи Джарлаксъл. — Тук може да се открият много неща, като кървавия камък, минерал, който не можем да доставим лесно в Подземния мрак. С Кнеликт, служещ на нашата… твоята кауза, ще намерите лесен достъп до него и до други ценности.

— Вече ни го обясни, многократно.

Джарлаксъл потупа Кимуриел по рамото и скованият псионист го изгледа с неловко любопитство. Кимуриел смяташе да използва Калихай и Кнеликт, за да създаде мрежа в земите на Кървав камък, но в интерес на истината беше повече заради запазване на репутацията на Джарлаксъл, отколкото за някакви финансови печалби или увеличаване на властта, които псионистът очакваше да придобие. Кимуриел смяташе, че репутацията на Джарлаксъл нямаше да понесе още един удар като катастрофата в Калимпорт, особено толкова скоро след нея, а последното, което желаеше, бе Бреган Д’аерте да обърнат гръб на Джарлаксъл. Защото един ден той щеше да се завърне в Мензоберанзан и да поеме отново мантията на водачеството. Бреган Д’аерте се нуждаеха от това, за да държат матрона Триел Баенре настрана и в подходящото настроение и което бе по-важно — Кимуриел се нуждаеше от това. Стремежите му в интелектуалната сфера страдаха от отговорностите да се грижи за бандата на Джарлаксъл. Жадуваше за деня, когато Джарлаксъл ще се завърне и той отново ще може да съсредоточи вниманието си върху илитидите и техните огромни умствени сили.