Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Щом излязоха от асансьора на първия етаж, Егоров спря и задържа Настя за ръката.
— Тогава ми кажи за какво сме тръгнали и при кого отиваме. Щом ще е тъй, нали трябва да поддържам разговора.
— Отиваме при един роднина на нашия шофьор, при негов вуйчо. Той е животновъд, цял живот е работил във фермата. И ние с теб — в рамките на поставената ни задача да търсим лабораторията, искаме да го поразпитаме за тази ферма. Как се спазват там санитарните норми, какво гориво се ползва, как се утилизират изпражненията, какво е замърсяването на отпадните води… Ей такива нещица. Освен това искаме да попитаме Леонид Иванович дали външни хора не са се интересували от работата на фермата. Навъртали ли са се непознати, не се ли е опитвал някой да проникне на територията. Всичко строго по екологичната тематика.
— Аха — кимна майорът. — А всъщност?
— Ние наистина отиваме при стария животновъд, вуйчото на Володя. Само че екологичната обстановка не ни интересува. Интересуват ни професор Тарасевич и вдовицата на убития ветеринарен лекар Чураков. Добре би било днес да успеем да си поговорим и с нея. Хайде, Витя!
Настя отново понечи да поеме към изхода, но Егоров здраво я стисна за рамото.
— Първо ми обясни какво целиш — настоя той. — Не съм ти някой хлапак, та да ме използваш като покорен слуга.
„Та кой те използва бе! — едва не се сопна тя. — Аз нали мислех да отида сама, ти сам пожела да ми правиш компания.“ Ала предвидливо се овладя: не беше нито времето, нито мястото да си изясняват отношенията.
— Искам да разбера какво общо може да е имало между професор Тарасевич и кроткия луд Голиков. Фактът, че двамата по едно и също време са излежавали присъди в едно учреждение, не ми говори нищо. По същото време там са лежали много хора. А Тарасевич е посещавал само него. Или не само него? Не знаем това. Професорът е общувал предимно с Чураков. Чураков е убит. Професорът се е споминал. И Голиков не е между живите. Кого да попитаме? Остава само съпругата, тоест вдовицата на ветеринаря, с която може би мъжът й е споделял някакви сведения за професора. Тази вдовица е нашата последна надежда. Витя, Милюкова е била убита, защото е научила нещо от старата Федюнина. Ние с теб вече изяснихме, че Федюнина не е казала почти нищо ново в сравнение с известното преди това. Изключението са пиянските запои на младежите преди казармата, любовната връзка на Смелков с някакво момиче Юля и Дмитрий Голиков.
— Аз нямам за задача да разкрия убийството на Милюкова — реагира ядосано Виктор. — Мен са ме натоварили да намеря виновник. Какъвто и да е. Да не съм идиот, та да си подлагам гърбината на Вадик Хохлов. Та той е все едно самият Баев. А ти искаш да ми докараш неприятности ли?
— Обратното. — Настя внимателно освободи ръката си от силните пръсти на Егоров. — Искам да те предпазя. Ти трябва да знаеш кой и защо я е убил в действителност, та случайно да не го настъпиш по мазола. Защото, ако го настъпиш, без да щеш — тогава със сигурност край с теб. Ама хайде де, Витя! Времето си тече!
Той тежко въздъхна и укорително поклати глава.
— Ох, московчанке, кой дявол те прати при мен, кой…
Шофьорът Володя се качи заедно с тях у роднината си, предаде някакви армагани от съпругата си и веднага получи нареждане от вуйчо си да върви в кухнята и да обели и опържи картофки.
— Моята хубавица хукна у роднини на село, трябвало да помогне за зеленчуковата градина, така че аз съм сам, ергенувам — поясни животновъдът. — Само Вовка почти всеки ден ми носи по нещо — ту пирожки, ту кюфтета, ту буркан чорба. Щото не ме бива в кухнята, мога само да си нарежа хляб и салам.
Домакинът беше в прекрасно настроение, чиято причина се разбра много бързо: вчера и днес във фермата идвал самият кмет. Вярно, за кратко, но това е разбираемо — ръководител на града е, зает човек. Обикалял, гледал, задавал въпроси. И то такива, че веднага си личало: човекът и хабер си няма от животновъдство. Каквато и дума да изречеш — облещва се, сиреч, за пръв път я чува. А като го завели във фуражния цех и във ветеринарния пункт, целият се затресъл и пребледнял, че нали там воняло… Не, работниците във фермата, естествено, много уважавали кмета, но пак им било смешно! Чуло се, че скоро щяла да дойде и телевизията, щели да снимат как градоначалникът посещава фермата.
Цялата тази ситуация много бе развеселила опитния животновъд и той току се връщаше към нея в разговора. Пускаше шегички по адрес на Смелков, който страшно се учудил, когато му обяснявали как точно животновъдите научават, че конкретна самка е готова за покриване. А за самците дубльори трябвало да му обясняват три пъти — не вярвал и толкоз. Да се пръснеш от смях!