Кралят на казиното

— Ще плюскате ли? — обърна се тя при вратата.

— Иди първо да се измиеш! Целия си ме омазала — оплака се Ваня, докато обуваше слиповете си. — Давай, давай и все не й стига!

— Нашата Зинка си е такава, ненаситна — съчувствено отбеляза Антон.

— Е, какви новини ми носиш?

— Слона са го скопили! — веднага изтърси Антон.

— Тоест — как така?

— Ами като прасетата! Или жребчетата!

— Отрязали са му яйцата, така ли?

— Всичко!

Монголеца се позамисли и внезапно избухна в силен смях:

— Ама верно? Ти видя ли го?

— Него не, но разговарях с доктора.

— Я слушай, Антон, като няма да е мъж, какъв ще бъде сега Мишка?

— Как какъв? Ами евнух.

Монголеца отново се заля от смях.

— Абе и аз отначало се посмях, Ваня, ама после се замислих. Ми ако и мене някой ме скопи? Или тебе?

— Продължавай нататък, Антоша, слушам те — каза Монголеца, като запали цигара.

— И аз не знам нищо конкретно!

— Казвай тогава каквото знаеш.

— Виках му аз на онова прасе — остави момичето! А той — не, искал бил да се облажи, отдавна не бил вкусвал сукалчета! Ето на, облажи се…

— Даа, нахойка се наш Мишка… Какво да се прави, така му било писано.

— Не знам, Ваня, на кой бог да се моля и да благодаря. Нали и аз трябваше да ходя при Дейвис.

— Давай подред, Антоша — наливайки водка, каза Монголеца. — На, пийни и стига си се размотавал.

— Тая заран ми се обади от „Склифа“ един следовател. Безпокоя ви, казва, по молба на Рибин, сиреч ще рече на Слона. А там в „Склифа“ лежат с него и другите пострадали. Общо са петима души. Фирмаджиите, горилите и той, Мишка. Фъфли, сигурно и зъбите са му избили, нищо не му се разбира. С една дума, сгащили ги в „Интурист“ и им видели сметката… Край на топките…

— Ама всичките ли са скопени?

— Не, само Слона. Ама и другите доста са изпатили. Целите са в бинтове и гипс… Та отидох аз в „Интурист“. Дежурната отговорничка на етажа забелязала, че вратата на апартамента е открехната и надникнала вътре, а те, миличките, лежат на килима един до друг със запушена уста. Дошли ченгетата. В спалнята намерили Дейвис, седнал до радиатора. Топлел се на него с гривни на ръце. Отидох да потърся жените, а тях ги няма!

— И къде са отишли?

— Избягали. Само една заварих, оная от Кострома, дето доведе момиченцето.

— То с нея ли беше?

— Изчезнало е. Та фльорцата ми разказа, че господин Дейвис дошъл при тях, показал им някакъв филм с разни ужасии и после всички до една се измели.

— Как е минал разпитът в болницата?

— Е, фирмаджиите не са идиоти, че да се разприказват. Мълчали.

— Обажда ли се на Дейвис?