Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Я пусни звука! — обади се едно от момичетата.
Кроткия засили звука. Една след друга на екрана се появяваха млади рускини и всяка от тях разказваше тъжната си история, след като е била подмамена да замине. „Ако може… Извинете… Олеле Боже… Майчице мила…“ — ехтяха един след друг в притихналата стая момински гласове. Когато касетата свърши и екранът потъмня, Кроткия чу леки стъпки и едва доловимо прошумоля рокля. Той вдигна глава и видя момиченцето.
— А ти защо не си тръгна с тях?
То не отговори, само примигна с дългите си ресници.
— Защо не излезе с майка си? — повтори въпроса Алексей Петрович.
— Мама е в болница.
— А каква ти е Анна Григориевна?
— Тя ме взе от детския дом.
— От какво е болна майка ти?
— Много пие — прошепна детето.
— Жив ли е баща ти?
— Той е в затвора…
Алексей Петрович извади касетата и я прибра в джоба си.
— Ела, Дина, да си поприказваме — хвана той момиченцето за ръка и го изведе от стаята.
В апартамента на шестнайсетия етаж се почука на вратата. Демидич отвори и видя Кроткия с малко момиченце, което държеше за ръка. Този път Демидич веднага го позна, защото си беше махнал брадата, мустаците и перуката.
— Извикай майора — каза му Кроткия.
Когато Голованов излезе, Алексей Петрович накратко му обясни цялата история, в която бяха взели участие той и неговите другари.
— И какво да правим с ония? — кимна към вратата Голованов.
— Дина, я иди малко по-нататък — каза Кроткия на момиченцето. — Тия мръсници, горилите и фирмаджиите, са се изредили на всички. Майната им на другите, те са си от занаята… Жал ми е за момиченцето.
— Кой?
— Слона.
— Да му теглим един хубав пердах?
— Само ще се накиснем. А досега действахме чисто, без да нарушаваме закона.
Майорът погледна детето и така силно стисна зъби, че по скулите му заиграха буци.
— Ти трябва да тръгваш, Льоша — меко каза той. — А ние ще се оправим.
— Слона е мой.
— Тръгвай — повтори Голованов и затвори вратата.
Когато дежурната отговорничка на шестнайсетия етаж в хотел „Интурист“ извика милиция, оперативниците завариха в луксозния апартамент следната картина: на килима в хола лежаха четирима мъже с вързани ръце и крака и запушена уста, акуратно подредени един до друг, а в спалнята откриха прикован към радиатора американски поданик с местожителство в Белгия, чиято уста също бе натъпкана с парцали. Извиканият лекар от „Бърза помощ“ констатира многобройни кръвоизливи по телата на пострадалите, двама от тях бяха със счупена челюст, третият със счупена ръка, а четвъртият — изпаднал в пълно безсъзнание. Той беше кастриран. Потърпевшите бяха откарани в болница „Склифософски“, където им бе оказана медицинска помощ. На въпросите на дежурния следовател от милицията те категорично отказаха да отговарят. Единият от тях, мъжага с татуировки по гърдите и ръцете, явно бивш затворник, псуваше всички наред с най-цветисти попръжни на майка. А чужденецът още същата нощ си замина със самолет за Белгия.
Кроткия се прибра вкъщи с малката синеока Дина.
— Мамоо! Ела да посрещнеш внучката си! — весело подвикна той още от вратата.
Майка му излезе от стаята, погледна момиченцето, после сина си и въздъхна.
— Нали все си мечтаеш за внучка! Ето ти я. Казва се Дина.
— Откъде се появи?
— Отдавнашна история — усмихна се Кроткия. — Беше се загубила и сега я намерих. Нали така, Дина?
— Да — усмихна се детето.
— Влизай, Динуля! Това е сега твоят дом.
— Льоша…
— После, мамо, после! Сега се погрижи за нея, нахрани я, сложи я да спи.
— Първо ще идем в банята!
— Права си — съгласи се Кроткия и влезе в стаята си.
— Я ела при мен, моето момиче — повика я старицата, след като замислено я разглежда известно време.
Погали я по главата и нежно попита:
— Значи се казваш Дина, а?
— Дина — прошепна детето, като вдигна към нея огромните си сини очи, после изведнъж разпери ръчички и поривисто се притисна до гърдите й.
През нощта Кроткия отиде да нагледа Дина, пооправи одеялото и остана да се полюбува на спящото дете. Погледна дългите мигли и бледото личице, което дори в съня не бе загубило тъжния си израз, и неочаквано изпита остра жалост, сърцето му се сви от болка за това нещастно дете. По едно време чу гласа на майка си, която се бе приближила тихо: