Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Говорете си, аз ще ви слушам — насмешливо каза генералът.
— Обикновено трябва да е обратното, но щом толкова настоявате, аз съм на вашите услуги — сви рамене Турецки. — Главният прокурор вече написа заповедта за вашия арест, така че ще поседите там доста дълго време. Съветвам ви да признаете участието си в това убийство. Както виждате, силните на деня не успяха да ви освободят от задържането под стража, макар че вие бяхте съвсем сигурен в своята безнаказаност — нека си спомним как заплашвахте генерал Самсонов. Естествено, тази заповед не е ваша приумица, на вас също ви е било заповядано.
— И вие знаете от кого?
— В противен случай не бих разговарял с вас.
— Кажете името.
— Не само името, а трите пълни имена и длъжността.
— Тогава защо го протакате?!
— Позвънила ви е нашата вицепремиерка Лариса Ивановна Стрелникова.
— Сега вече съм убеден, че компетенцията ви ще бъде разширена — отбеляза след кратко мълчание Пестов.
— Позвъняването е било от апартамента на Уест, който се намира в района на Арбат, за това свидетелства и номерът на телефона, останал в паметта на вашия апарат тип „Асистент“. А вие очевидно сте забравили да я изтриете. Дори нещо повече. Не ви ли се стори странно, че позвъняването с погребалния марш е било от апартамент, в който не живее вицепремиерката?
— Не обърнах внимание. Бързах да се обадя на Рябков.
— Благодаря, Юрий Гаврилович. Това вече е признание.
— Споменахте, че ще кажете нещо повече…
— Лариса Ивановна не е била сама в този апартамент. Била е с Валерий Степанович Саргачов, с когото добре се познавате. Не е трудно да се отгатне какво са правили там, щом като внезапно влезлият в жилището си Андрей Василиев само след няколко минути е избягал оттам като луд.
— Няма значение какво са правили. Това не го засяга Василиев.
— Засяга го, защото Андрей е обичал Лариса Ивановна. Най-искрено и дълбоко. Но аз нямам желание да надничам под чуждите чаршафи, и за да не губим време, Юрий Гаврилович, ще ви съобщя следното. Ето я прокурорската заповед, която ми дава правото да разпитам вицепремиерката. И както виждате, подписана е от главния прокурор на Руската федерация. Но аз реших временно да поизчакам с разпита.
— Защо?
— Майката на Лариса Ивановна почина.
— Жалко. Людмила Василиевна беше добър човек — след кратко мълчание каза Пестов. — Много съжалявам.
— Познавахте ли се?
— Да. Навремето служих при генерал Стрелников.
— Реших да изчакам — повтори Турецки. — И правилно постъпих. Самата вицепремиерка ми предложи да се срещнем. Така е някак по-удобно.
— Смятате, че Лариса Ивановна се е уплашила?
— Тя е в безизходно положение. И сега иска да намери изкупителна жертва.
— А тази жертва ще се окажа аз, така ли?
— Вие също.
Пестов се позамисли, после спря поглед на телефонния апарат.
— Ще позволите ли да се обадя?
— На кого?
— На вицепремиерката.
— Обадете се — след кратко колебание разреши Турецки. — Да ви кажа номера?
— Благодаря, помня го.
— Ако обичате, натиснете бутона за включване на звука. Любопитен съм да чуя приятелския ви разговор.
— Здравейте, Лариса Ивановна!
— Вие ли сте, Юрий Гаврилович?! — чу се гласът на вицепремиерката. — Вас са ви освободили?
— Да — позаекна Пестов.
— Ходихте ли при Павлов?
— Не още.
— Побързайте, Юрий Гаврилович. Довиждане.
— Момент! Само един въпрос, Лариса Ивановна…
— Слушам ви.
— Сама ли пожелахте да се срещнете със следователя Александър Борисович Турецки?
— Вие откъде ми се обаждате? — попита вицепремиерката след известно мълчание, а в гласа й се долавяше тревога. — Определителят показва…
— Чакам отговор, Лариса Ивановна.
В кабинета заехтяха кратките сигнали за свободно.
— Повярвахте ли ми вече? — попита Турецки.
— Да. — Пестов отново запали цигара. — Къде е сега Павлов?
— Заема вашия кабинет.
— Павлов е назначен на моята длъжност? — станал моравочервен, бавно произнесе генералът. — Всички сте полудели!