Кралят на казиното

Грязнов внимателно огледа влезлите, покани ги да седнат и попрехвърли книжата на бюрото си.

— Демидич обясни ли ви в какво ще се състои вашата работа? — попита той.

— Нима не го познавате Демидич? — подсмихна се майор Голованов. — Бихме искали вие да ни обясните.

— Аз имам частна детективска агенция. Издирваме всичко, което се краде и губи. Например кучета, котки, наскоро намерихме една маймунка. Други зверове, като лъвове и тигри, не се е случвало да търсим. Пък и никой не се е обръщал към нас с такава молба. — Грязнов огледа помръкналите лица на мъжете и се усмихна. — А за „вълци“ като вас ще се намери и по-сериозна работа. Значи така, момчета. Вземам напосоки една от молбите. Ето, слушайте! Гражданката Коврова пише: „Моля да унищожите мъжа ми, Василий Николаевич Ковров, като развратник, пияница и крадец…“ На кръв налита жената. Е, това е за боклука — каза Грязнов, като смачка листа и го хвърли в кошчето. — А виж, тая хартийка май е по-свястна. Жилищна кражба. Охо! Златни и сребърни изделия, картини, икони, кожени палта… Излизат бая пари. Пише, че сумата възлиза към триста хиляди, и то не в рубли. Значи, трябва да го умножим минимум на три. Ние вземаме де сет процента — поясни Грязнов, — а пострадалите обикновено занижават стойността на вещите…

— Това лесно може да се провери, ако вещите бъдат намерени — обади се майор Голованов.

— Вече навлизате в работата — със задоволство се усмихна Слава. — Проверяваме, майоре, проверяваме. И правим изводи. А какви — ще ви обяснят бившият старши оперативник от Московската криминална милиция капитан Шчербак и бившият началник-отдел пак там майор Симонов. Ще ви разделим на две групи. Първата ще се заеме с жилищната кражба под ръководството на бившия капитан Шчербак, а за втората, под ръководството на бившия майор Симонов, също ще се намери някоя спешна работа… Грязнов слуша! — вдигна той слушалката на зазвънелия телефон. — Ясно. Ще дойдат.

Слава за втори път замислено огледа мъжете пред себе си.

— Имате ли оръжие, момчета?

— Предадохме го.

— А ти, Демидич?

— Един пищов.

— Какво се е случило? — попита Голованов.

— Абе не знам, но щом като Кроткия… — Грязнов се прокашля. — Щом като Алексей Петрович Кротов иска да му изпратя хора, значи има нещо.

— Ние сме готови — каза Голованов.

— Заплатата е хиляда долара. Ще смятаме, че сте на работа от днес — реши Грязнов. — Демидич! Пред входа на хотел „Интурист“ ще те чака Кроткия… Тфу! Кротов! Всичко ще разбереш на място. Ще вземеш джипа и аудито. На добър час, момчета!

Както обикновено пред хотел „Интурист“ бяха паркирани много коли, на масичките под тентите седяха млади момичета, изпращайки с поглед минаващите покрай тях мъже, нагоре-надолу сновяха сутеньори с бледи лица, по които явно се четеше отпечатъкът на мръсната им професия, солидно и по господарски влизаха в хотела чужденци. Демидич се разходи веднъж-дваж пред входа, но така и не можа да види къде е Кроткия. Всъщност недалеч стоеше някакъв чужденец, елегантно облечен, който наблюдаваше Демидич, но виждайки, че той не му обръща внимание, заломоти нещо на своя език с приближилата се до него силно гримирана проститутка.