Кралят на казиното

— Но в него имам документи!

— Че аз откъде да знам? — неочаквано кипна Голованов. — Може пък да носиш бомба?!

Внезапно единият от фирмаджиите се втурна към вратата, но тутакси се спъна в подложения му крак и се сгромоляса на пода.

— Абе всички ли трябва да ви закопчая, а?! — възкликна майорът. — Я се дигай бе, шибан скапаняк! И напълни чашите! Ще ни бъдеш келнер! — изкряска му той.

Чул познати думи, Мишка Слона се оживи:

— Кои сте вие бе, момчета?

— А ти кой си?

— Аз съм Слона. Не сте ли чували за мене?

— Я вземи му натъпчи тая салата в устата — заповяда майор Голованов на фирмаджията. — Слоновете обичат тревица.

— Да бе, няма що, голям майтапчия си — намръщено каза Мишка. — Само че, знаеш ли, ченге гадно…

Но не успя да се доизкаже, защото Демидич го бодна с пръст в диафрагмата и той с грухтене увисна на радиатора.

— Добре дошли, господин Дейвис! — с чаша в ръка учтиво се понадигна майор Голованов.

Докато преглеждаше списъка на жените, дали съгласие да заминат за чужбина, Алексей Петрович с изненада прочете името на десетгодишно момиченце и когато попита Инна Александровна, разбра, че малката Дина Аркадиевна Кузнецова е дъщеря на Анна Григориевна Кузнецова, една от кандидатките за работа в чужбина. Тя обаче беше на двайсет и три години, така че нямаше как да бъде майка на детето, освен ако не го беше родила на тринайсетгодишна възраст. Впрочем, макар и рядко, и такива случаи се срещат.

И сега, когато отвори вратата на просторната хотелска стая, където се бяха събрали младите жени за среща с господин Дейвис, Кроткия първо потърси с поглед и видя сред тях момиченцето — слабичко и миловидно, с тъмноруси къдрици, падащи на челото, и огромни сини очи.

— Здравейте! — широко се усмихна Кроткия. — Позволете да ви се представя! Господин Фил Дейвис!

Жените радостно изпискаха и запляскаха с ръце.

— Ще се запознаем по-късно, с всяка от вас ще разговарям поотделно…

— А ще ти стигне ли барутът? — закачливо подвикна нечий глас.

— О-о! Хайде, хайде! Много сте били палави!

В отговор се чу висок смях. Кроткия понечи да допълни нещо, но срещна сините очи на детето, което плахо се усмихваше, и заговори делово:

— Сега ще ви покажа един видеозапис за живота на момичетата, дошли на Запад преди вас, за да направите твърдо своя избор.

Алексей Петрович включи телевизора и пусна видеокасетата. Навремето лично бе монтирал материалите и смяташе, че първият кадър, който бе избрал, ще е най-характерен и въздействащ. Пред руското посолство в една страна стоеше на колене млада жена и държеше икона в ръцете си…

— Трябва да е откачила, а?

— Моли се…

— На кво се моли? — чу се развълнуван шепот из стаята.