Кралят на казиното

Анатолий Сергеевич Павлов чудесно разбираше положението си и ролята, която играе и ще продължи да играе в предстоящите комбинации, замислени и разработени от генерал Самсонов и Александър Турецки. Наложи се да разкажат на Павлов много неща, а въпросите, които му задаваше Турецки, бяха съвсем на място, тъй като почиваха на конкретни факти от делото. Що се отнася до обиколката из казината в чужбина, Павлов не криеше абсолютно нищо, дори напротив, разказваше за тях с най-големи подробности, като се стараеше с това многословие да отвлече вниманието на Александър от основните и най-опасните въпроси — тези за наркотиците и за пътищата, по които се внасят в Русия. Каква отговорност може да се търси на мъртвия Уест? Никаква. И затова Павлов не че очерняше бившия си партньор, но даваше да се разбере, че Андрей Василиев е имал не по-малко влияние от самия него върху вицепремиерката. Каза например че именно Уест е свързал госпожа Стрелникова с Монголеца, като е използвал познанствата си с хора от казината. Разбира се, всичко това бе доста нескопосано съчинено, обаче нали хартията търпи всичко. Истината, естествено, щеше да излезе наяве, но дотогава ще мине доста време, а времето работи за Павлов. Той се опасяваше най-вече от въпросите относно прането на пари, добити по престъпен начин, а също и за данъците. Нямаше начин Турецки да не знае, че всички казина без изключение не плащат данъци на държавата, че всички — като се започне от чистачките и се свърши с шефовете — получават парите си на ръка от собствениците на казината. Но за голямо учудване на Павлов Турецки дори не намекна за това. Оставаше да предполага, че той не си е поставял такава задача или че е замислил да му нанесе решителния удар в друг, по-удобен момент. След като стана вицепремиер, Лариса Ивановна пое изцяло контрола над индустрията за развлечения, машината за печатане на пари заработи като по часовник, а когато властта над многобройните казина мина в ръцете на Ваня Монголеца, работата тръгна още по-лесно. Ваня се разгърна нашироко, дори може би твърде нашироко. Като река потекоха рублите, източени по заповед на Монголеца от търговските банки, намиращи се на ръба на фалита, от борсите и от пазарите, от западналите предприятия, които едва се крепят на държавни дотации, впрочем понякога доста солидни дотации, които не се използваха за работническите заплати. Изобщо се водеше грандиозна по мащабите си операция за пране на пари.