Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Няма ли го? — дойде при Демидич майор Голованов.
— Нещо не го виждам.
— Влиза ли във фоайето?
— Надникнах.
— Ела да проверим заедно.
— Че ти не го познаваш!
— Срещали сме се — подсмихна се майорът.
Явно чужденецът се бе отървал от проститутката и сега отново беше сам, но стоеше по-близо до вратата.
— Извинете — каза Голованов, като се опитваше да заобиколи чужденеца.
— Не бързай толкова, майоре — чу се шепот.
Демидич спря като закован и ококори очи.
— Влезте във фоайето и седнете на някоя масичка.
Точно така, гласът на Кроткия! Но Демидич виждаше пред себе си съвсем непознат мъж с къса брадичка и мустаци, с очила, но най-важното — червенокос, а Кроткия е с руса коса!
— Ела — каза Голованов и побутна за ръка втрещения Демидич.
След малко при тях дойде Кротов.
— Е, щом си тук, Головач — обърна се той към майора, — вече мога да бъда спокоен. Ще дойдат две коли. В едната ще е тоя мъж — показа снимката на Дейвис, — а с другата сигурно ще бъде охраната. Той е истински чужденец. Така че вие с Демидич внимавайте. Да, ще дойдат и двама наши фирмаджии. Всички ще се качат на шестнайсетия етаж и ще влязат в деветнайсети апартамент. Хващате ги тихо и кротко и ги държите в апартамента, докато дойда. Аз ще стоя на улицата. И ще ви дам знак. Това е.
— Ясно — каза майорът.
Кроткия стана и се отправи към изхода. Голованов и Демидич поизчакаха, след което го последваха. Майорът се наведе към прозореца на колата, в която седяха приятелите му, прошепна им нещо и те мълчаливо слязоха и забързаха към хотела. Натам отидоха четирима, а Голованов, Демидич и Шура Дяконов останаха при колата. Като се подпряха на нея, те запалиха по цигара, поглеждайки сегиз-тогиз към Кроткия.
Минаха около двайсет-трийсет минути, но Кроткия все не даваше знак. Около него непрекъснато се въртяха разни сутеньори и проститутки, заговаряха го, но той само се усмихваше и махаше с ръце в знак на отрицание. Но ето че по едно време пред входа на хотела спряха две коли. От първата изскочиха двама здравеняци и отвориха вратата на втората кола. От нея слезе Фил Дейвис, усмихнат и представителен господин, облечен в елегантен светъл костюм по последна мода, а после — двамата фирмаджии и Мишка Слона, същият, когото срещна Грязнов в хонконгския хотел „Виктория“, дясната ръка на Ваня Монголеца.
Кроткия запали цигара и тутакси я хвърли в урната.
— Хайде — тихо заповяда Голованов. — Шурик! Тичай в асансьора. Слизаш на шестнайсетия етаж.
— Слушам, командире!
— Демидич! Хващаш единия от горилите!
Демидич кимна.
Вратите на асансьора безшумно се отвориха. Мъжете пропуснаха господин Дейвис да се качи пръв.
— Заповядайте, господин Дейвис!
— Мерси, мерси!
Горилите се качиха последни. След тях се намърда и Демидич.
— Махай се! — изсъска единият от тях.
— Квоо? Да не ви е малко мястото, а?
— Мърдай, момче, и по-бързо!
Но Демидич не помръдна от мястото си.
— Нищо, нищо — усмихна се господин Дейвис.
— Ми нали и аз това казвам — обърна се към него Демидич. — Я виж как си личи веднага възпитаният човек. А те — „махай се…“
— По-кротко, приятел, говори тихо — поомекна единият от горилите, но погледът му не предвещаваше нищо добро.
— Ти по-добре ми кажи къде е двайсета стая? — извърна се към него Демидич.
— На всички етажи има стаи с двайсети номер — учтиво се намеси единият от фирмаджиите. — На вас кой етаж ви трябва?
— Шестнайсети.
— Дръж се за мене, приятел — ухили се Мишка Слона. — Абе ти си страхотен пичага, откъде се взе такъв?
Асансьорът плавно спря и вратите се отвориха.
— Сега накъде да тръгна? — взе да се оглежда Демидич.
Съгледа приятелите си, значи всичко е наред, усмихват се.
— Казах ти, дръж се за мен — повтори Слона.
— А тука къде се пуши?
— На, пуши — извади Мишка пакетче „Малборо“. — Сега пък нямаш и с кво да запалиш, нали?